Определение № 652 от 21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 362/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. З. П. и Д. В. В. - П. - двамата от[населено място], Софийска обл. срещу Решение № 316 от 19.І.2010 г.по гр.д. № 85/ 2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено Решение № 166 от 17.ХІІ.2008 г. по гр.д. № 220/ 2007 г. на Д. районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] -[населено място] срещу Н. и Д. Пантазиеви - съпрузи - от[населено място], Софийска обл., за апартамент №3, находящ се в[населено място], бл. Д-3 и е признато за установено, че ищецът е собственик на имота, ответниците са осъдени да му предадат държането и е отменен на основание чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) нот.акт № 146/ 16.ХІІ.1998 г. на Д. районен съд, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че съдът се е произнесъл по 1. съществен материалноправен въпрос: за приложението на чл. 79 ал. 2 ЗС, който се решава противоречиво от съдилищата: Р. № 284 от 11.І.2008 г. по гр.д. № 221/ 2007 г. на Д. районен съд, Р.№21 от 27.ІІ.2009 г. по гр.д. № 772/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд и Р.№ 98 от 22.VІІІ.2008 г. по гр.д.№ 222/ 2007 г. на Д. районен съд, 2. който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него няма съдебна практика: както по въпроса опровергана ли е презумпцията на чл. 70 ал. 2 ЗС, вр. чл. 79 ал. 2 ЗС за приобретателя, когато праводателят му не е собственик, тъй като сделката между ЮЛ, в което приобретателят е работел, е извършена в нарушение на закона, така и по въпроса: при необходими другари с оборването на презумпцията по чл. 70 ал. 2 ЗС за единия съпруг, приема ли се, че е оборена автоматично и за другия. Жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос: 1. за приложението на чл. 11 ГПК - изградил е правни изводи, без да спази принципа за “непосредственост” при събиране на доказателства и е възприел доказателства, събрани по друго дело, по който въпрос няма съдебна практика, 2. решил е съществен процесуалноправен въпрос, като е разгледал делото на основание чл. 196 - чл. 211 ГПК (отм.), а не по ГПК - 2007 г., в противоречие с §2 ал. 2 от ПЗР ГПК, който е от значение за развитие на правото, тъй като по него няма съдебна практика. Прилага копия от решения на различни съдилища и иска да се допусне касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени иск по чл. 108 ЗС и искане за отмяна на нот.акт по чл. 431 ал. 2 ГПК, и е постановено друго, с което съответно са уважени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. По изложения материалноправен въпрос: за приложението на чл. 79 ал. 2 ЗС, за който жалбоподателите поддържат, че се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът е релевантен, тъй като от правилното му решаване зависи изходът на спора. Неоснователно жалбоподателите поддържат, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Решение № 284 от 11.І.2008 г по гр.д. № 221/ 2007 г. на Д. районен съд, Решение №21 от 27.ІІ.2009 г. по гр.д. № 772/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд и Решение № 98 от 22.VІІІ.2008 г. по гр.д.№ 222/ 2007 г. на Д. районен съд не са влезли в законна сила, поради което не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Тъй като поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване не е доказано, искането за допускане на касация по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Както по въпроса кога е опровергана презумпцията на чл. 70 ал. 2 вр. чл. 79 ал. 2 ЗС, така и по въпроса за приложението на чл. 70 ал. 2 ЗС към всеки от съпрузите - ответници по иск по чл. 108 ЗС, има съдебна практика, в подкрепа на която и жалбоподателите сочат съдебни решения, като изложените въпроси са конкретни по всяко делото и обусловени от поддържаната и доказана фактическа обстановка. В Отговора на ответника по жалбата също се сочат съдебни решения, влезли в законна сила, постановени по иск по чл. 108 ЗС за останалите апартаменти (от 4-те ведомствени). Оплакването за неправилни правни изводи, направени от въззивния съд и неправилно прилагане на закона, е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, трябва разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. По изложения от жалбоподателите разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос - за приложението на чл. 11 ГПК, като съдът изградил правните си изводи въз основа на доказателства, събрани по друго дело, по който въпрос няма съдебна практика. Разрешен процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия, като не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в решението по някой процесуален въпрос, достатъчно е да е процедирал неправилно. За да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението - да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателя. С оглед изложеното жалбоподателят неоснователно поддържа, че съдът е процедирал неправилно, когато е приел въз основа на доказателства, събрани по гр.д.№ 144/ 2004 г., че през 1998 г. са продадени Д. на дружеството, които съставляват 6.35”% от общата балансова стойност на всички активи към 31.ХІІ.1997 г., вместо той да събере доказателства. Предмет на настоящото дело е иск на [фирма] срещу Н. З. П. по чл. 26 ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 108 ЗС, поради което съдът не е имал основание да събира доказателства за нарушение на разпоредбата на §10 ал. 2 ПЗР на ЗППДОбП (отм.), съгласно която при юридически лица с 50 и повече процента общинско участие, за сключване на сделки на разпореждане с Д., надвишаващи 5%, се изисква съгласие на органа по чл. 3, която разпоредба е приложима по отношение сделката, сключена между [фирма] и праводателя Б. Л. Ч. на жалбоподателя, затова съдът е посочил решението, постановено по иск по чл. 26 ал. 1 ЗЗД на [фирма] срещу праводателя на жалбоподателя. Не е налице разрешен процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 11 ГПК по начин да се е отразил на правилността на решението във вреда на жалбоподателя, тъй като въззивният съд е направил извод, че ищецът е собственик, и като е приложил разпоредбите на ЗОС, на §10 ал. 3 от ЗПСлПК и на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), а ответниците не са придобили собствеността по давност, тъй като не са го владели в продължение на 10 години. По въпроса има съдебна практика, поради което същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По изложения съществен процесуалноправен въпрос, че въззивният съд е разгледал делото на основание чл. 196 - чл. 211 ГПК (отм.), вместо по ГПК - 2007 г., което е в противоречие с §2 ал. 2 от ПЗР ГПК. С оглед разпоредбата на §2 ал. 1 от ПЗР на ГПК, изменена в Д.в. бр.50 от 30.V.2008 г., съгласно която въззивната инстанция разглежда делата по реда на ГПК (отм.), настоящото дело, образувано на 6.VІІ.2007 г., следва да приключи по реда на ГПК (отм.). Като е разгледал спора по реда на чл. 196 и сл. (отм.) ГПК, въззивният съд не е приложил закон, който е неприложим, и не е събрал доказателства, което е било недопустимо съгласно ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.), в сила от 1.ІІІ.2008 г., както неоснователно поддържа жалбоподателят. По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. За касационното производство жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата разноски 1 000 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение