Решение № 261 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 291/2009 г.

Недоволни от определението са жалбоподателите В. Л. П. и Я. Л. П., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е нарушен материалния и процесуален закон – чл.34 ЗН по подробни съображения, които касаят съществото на спора с приложение на доказателства относно други три имота, останали в наследство от Ч. Я. П., но невключени в наследствената маса. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото, приема следното: За да върне въззивните жалби като просрочени окръжният съд е приел, че въззивникът В. Л. П. е получил лично съобщение на 02.08.2008 год., че основното първоинстанционно решение е изготвено и може да се обжалва в 14-дневен срок, а първата въззивна жалба е постъпила в канцеларията на Бургаския районен съд на 12.12.2008 год.; въззивникът Я. Л. П. е уведомен чрез връчено съобщение на процесуалния представител адвокат Ц от АК-Бургас на 17.07.2008 год.-втората въззивна жалба е подадена на 29.12.2008 год. Частната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Бургаският районен съд, 8-ми граждански състав е постановил две решения по гр.дело № 1339/2007 год.: основно под № V* от 11.07.2008 год., за която страните са уведомени на посочените дати и допълнително VІІІ-1722 от 04.12.2008 год., за което В. Л. П. е уведомен лично на 09.12.2008 год., а Я. Л. П. на 15.12.2008 год. Видно от съдържанието на депозираните въззивни жалби обжалвани са и двете решения на първоинстанционния съд, поради което се явяват процесуално недопустими по основното решение, но подадени в срока по чл.262, ал.2, т. ГПК по допълнителното решение, както правилно е приел окръжния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение