Определение № 504 от 25.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1778/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. В. С. от [населено място] срещу определение № 255 от 20.12.2016 г., постановено по в. ч. т. д. № 335/2016 г. на Апелативен съд - Велико Т.. С посоченото определение е потвърдено определение от 10.10.2016 г. по т. д. № 187/2015 г. на Окръжен съд - Плевен в обжалваната част, с която е отхвърлена молбата на [фирма] за възстановяване на срок за подаване на писмен отговор на исковата молба по делото. Частната жалбоподателка прави искане за обезсилване на обжалваното определение като недопустимо по съображения, че „е постановено от съд, който е разгледал производство за възстановяване на срок за връчване на искова молба по недопустимо предявени искове”. В изложение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, конкретизирано с молба вх. № 2839/09.06.2017 г., допускането на касационно обжалване е обосновано с релевираната в жалбата процесуална недопустимост на въззивното определение. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците по частната касационна жалба [фирма] и Д. И. Д.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното: Производството по ч. т. д. № 335/2016 г. е образувано пред Апелативен съд - Велико Т. по подадена от [фирма] частна жалба срещу протоколно определение от 10.10.2016 г. по т. д. № 187/2015 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за възстановяване на срок за представяне на писмен отговор на подадената от Д. И. Д. искова молба. С исковата молба е предявен иск против [фирма] и Й. В. С. за установяване, че [фирма] не дължи на Й. С. сумата 321 000 лв. по запис на заповед от 08.11.2010 г. С определение № 255 от 20.12.2016 г. Апелативен съд - Велико Т. е потвърдил обжалваното пред него определение на Окръжен съд –Плевен, след като е приел за неоснователна частната жалба на [фирма]. Определението не е обжалвано от единствената легитимирана да обжалва страна - подателят на частната жалба [фирма], и след изтичане на срока по чл.275, ал.1 ГПК е влязло в сила. Отказът на съда да възстанови срока за подаване на отговор на исковата молба в полза на ответника [фирма] не засяга правната сфера на другия ответник по иска - частната жалбоподателка Й. С.. Поради това частната жалбоподателка не е легитимирана да обжалва определението, с което въззивният съд е потвърди определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на [фирма] за възстановяване на пропуснат срок, и подадената от нея жалба е процесуално недопустима. По изложените съображения съставът на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд