Определение № 917 от 28.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 819/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. 2005 О.-Х. против определение № 1392/4.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1036/2011 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава определение от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 119/2011 г. на Хасковски ОС, с което се оставя без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на определение № 17/15.02.2011 г. в частта му за разноските. С последното определение ХОС е допуснал обезпечение на бъдещ осъдителен иск, но не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, съобразно чл.7,ал.5 от Наредба № 1 за мин.размери на адв.възнаграждения. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл.248,ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая, определението на Хасковски ОС, с което е допуснато обезпечение, е потвърдено от Пловдивски АС и затова последното не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и опр. № 447/6.06.2011 г. по приложеното ч.т.д. № 430/2011 г. на ВКС-ІІ т.о. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.