Определение № 1269 от 17.03.2025 г. на ВКС по д. № 477/2025 г.

Производство по чл.135, ал.5 АПК. Образувано по спор за подсъдност между Административен съд Пазарджик и Районен съд Пазарджик, повдигнат с определение № 285/28.01.2025 г. по гр.д.№ 231/2025 г. на Районен съд Пазарджик, за разглеждане жалбата на В. И. А. срещу Заповед № 918 от 04.12.2024 г. на и.ф. председател на Окръжен съд Пазарджик, с която В. А. - съдия в РС Пещера е била командирована в РС Велинград, на основание чл.227, ал.2 ЗСВ, за разглеждане на насрочените на 06.12.2024 г. дела на доклад на съдия И. Н. П. до тяхното приключване. Производството по жалбата на съдия В. А. срещу издадената заповед за командироването й е прекратено с определение № 102/13.01.2025 г. на Административен съд Пазарджик. Според мотивите на съда, съгласно чл.229 ЗСВ за неуредените в този раздел (раздел V, глава ІХ на ЗСВ) въпроси се прилага Кодексът на труда, а съобразно чл.360, ал.1 КТ, трудовите спорове се разгледат от гражданския съд, поради което делото следва да бъде изпратено по компетентност на Районен съд Пазарджик. С определение № 285/28.01.2025 г. по гр.д.№ 231/2025 г. на РС Пазарджик е повдигнат спор за подсъдност, тъй като отношенията между административният ръководител, и.ф. председател на Окръжен съд Пазарджик и жалбоподателят по делото – съдия в РС Пещера, не се характеризират като трудови и неправилно е изпратено по компетентност на гражданския съд. За да се произнесе, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Съгласно действащата правна уредба за статута на съдиите, прокурорите и следователите в Закона за съдебната власт председателят на окръжния съд е административен ръководител на органа на съдебната власт, а в разпоредбите на чл.227, ал.1 ЗСВ се предвижда, че „Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца.“ Следователно, при упражняване на правомощията за командироване на магистрата, председателят на окръжния съд не действа като административен орган, по смисъла на §1, т.1 ДР на АПК, а като административен ръководител на орган на съдебната власт (чл.167, ал.1, т.3 ЗСВ), поради което заповедта за командироване има вътрешнослужебен характер. В съдебната практика е изяснено, че с оглед вътрешноведомственото й естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите, поради което съдебното обжалване е недопустимо (арг.от чл.2, ал.2, т.3 АПК). В същия смисъл е постановеното определение № 7813 от 25.06.2024 г. по адм.д.№ 10764/2023 г. на Върховния административен съд, VІ отд. и цитираните с него. В правната теория и съдебната практика е изяснено, че преди постановяване на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на направеното от страната искане, а след това да се произнесе дали то е основателно Проверката за допустимост на жалбата, в този смисъл, е служебно задължение на администриращия съд, който следва да прецени дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието име изхожда и спазени ли са изискванията за надлежното му упражняване, като съдейства на страните за изясняване на фактическите обстоятелства по делото. В случая, от данните по делото е видно, че В. А. - съдия в РС Пещера, оспорва издадената от и.ф. председател на Окръжен съд Пазарджик заповед за командироването й като магистрат, с доводи, че по правната природа тази заповед може да се квалифицира единствено като индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК, който е бил издаден от административен ръководител на орган на съдебната власт. Съгласно Решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г. - правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт, поради което компетентен да се произнесе по жалбата на съдия В. И. А., респ. по молбата й за прекратяване на делото е Административен съд Пазарджик. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България