Определение № 280 от 19.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 876/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], чрез процесуалния му пълномощник - адв. Р. П. срещу въззивно решение № 560/23.06.2010 г. по в. т. д. № 1207/2009 г. на П. апелативен съд в частта, с което е отменено Решение № 61/22.10.2009 г. по т. д. № 25/2009 г. на ПзОС в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решение на общото събрание от 16.02.2009 г. за изключване на съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и е постановено друго решение, с което искът на И. Г. С. по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на търговско дружество [фирма] за изключването й, е бил уважен. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и моли за неговата отмяна. В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК предпоставки. Според жалбоподателя, П. апелативен съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, формулиран по следния начин – „редовно ли е свикано общото събрание, когато връчването е станало при “отказ”, удостоверен от двама свидетели и връчването на поканата по чл. 139 ТЗ представлява ли “специален ред” или следва да става по реда на ГПК, както и при връчването на поканата за общото събрание по чл. 139 ТЗ и отказ от страна на съдружник за получаването и, кое подлежи на доказване - отказът да се получи поканата със съответното съдържание /като хартиен носител/ или “съдържанието” на самата покана?” Позовава се на Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. на ВКС, ТК второ отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което така поставените въпроси са намерили частично разрешение в смисъл, различен от този, съдържащ се в обжалваното въззивно решение, както и на съдебна практика на съдилищата -решение на апелативни съдилища и решение на ВКС по реда на ГПК /отм./ по въпросите на връчването на покана за общо събрание при отказ на съдружник. Ответната по касационната жалба страна – И. Г. С. чрез процесуалния си пълномощник в писмен отговор поддържа недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложените от касатора основания и данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 ГПК. Касаторът е посочил кой е същественият правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, като е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Доказано е основанието по т. 1 на чл. 280 ГПК, предвид позоваването на решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което поставения общ правен въпрос е намерил разрешение в първата му формулирана част, предвид фактите по конкретния случай и относимостта им към релевантите в настоящото производство обстоятелства, както и по т. 2, предвид позоваването на представена практика на ВКС по реда на ГПК /отм./. Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение