Определение № 8455 от 25.08.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2023 г.

Производството е по реда на гл. XIII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на главния секретар на Агенция „Митници“, действащ, представен от юрисконсулт И. Илиева, срещу определение № 794/03.08.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-607/2023 г. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на Комисията за осъществяване на предпоставките за налагане на временна мярка. Твърди пропуск на КЗК да съобрази последиците от мярката за възложителя и за обществения интерес. Изразява убеждение, че законосъобразното провеждане на процедурата по възлагане на обществена поръчка се гарантира от забраната по чл. 112, ал. 8 ЗОП, което осигурява защита на интересите на жалбоподателя и доколкото при решаване на спора по същество Комисията не е обвързана от произнасянето по временната мярка. Иска отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането за налагане на временната мярка. Насрещната страна – „ГоуСуифт“ ООД изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С определение № 794/03.08.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-607/2023 г. е наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществената поръчка с предмет „Изграждане на система за управление на трафика на ГКПП и за управление на опашките по две обособени позиции, открита с решение № F384583/26.06.2023 г. на главния секретар на Агенция „Митници“. Решаващият орган е приел, че законосъобразното провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка, обезпечено от временната мярка, защитава в по-голяма степен обществения интерес от сключването на договора за обществена поръчка и неговото изпълнение, макар предметът на поръчката да предполага засягане на интереса на широк кръг лица. Обосновал е налагането на мярката с намерение за спазване на принципа на чл. 1 ЗОП /без да прави изводи за допуснати нарушения от възложителя/; откриването на поръчката под условието по чл. 114 ЗОП и произнасянето по искането за временната мярка в контекста на забраната за възложителя да сключи договор с изпълнителя преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Обжалваното определение неправилно. С времената мярка не се постигат заявените в мотивите на определението цели, а тези цели са неотносими към основанията за налагането ѝ. Процедурата по възлагане на обществена поръчка е динамичен фактически състав. Съдържанието на временната мярка е забрана на възложителя на поръчката да извършва процесуални действия по нея, включително такива за отстраняване на нарушения по откриването и повеждането на процедурата. Това прави спирането на производството недължимо и засягащо несъразмерно интересите на възложителя със забавянето на процедурата. Неясно е как временното преустановяване на процедирането по обществената поръчка гарантира в най-пълна степен интересите на жалбоподателя и на другите участници в производството без да са заявени очаквания към възложителя, без той да може да постановява решения и да извършва действия, пък дори да е избрал процедурата да се проведе при условията на чл. 114 ЗОП. Неоснователно решаващият орган е направил извод за значението на времето на изпълнението за интереса на възложителя от откриването на процедурата без осигурено финансиране. Последица от отсъствието на осигурено финансиране е, че договорът е с клауза за отложено плащане /чл. 114, ал. 1 ЗОП/. И това не изключва основаното на закона очакване на възложителя за слагането във времето на елементите от фактическия състав на процедурата и за осигуряване на изпълнение, чието отлагане чрез спиране на изпълнението засяга неблагоприятно правната му сфера. Ограничението по чл. 112, ал. 8 ЗОП за възложителя да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата не подкрепя тезата за отсъствие на вреда от спирането ѝ. То е гаранция за правомерното развитие на правоотношението по възлагане на обществената поръчка, каквато функция временната мярка няма. Провеждането на обществена поръчка е по хипотеза в защита на обществения интерес, тъй като е с цел да се осигури ефективното разходване на средствата по чл. 1, ал. 1, т.-т. 1-4 ЗОП. Затова и по правило жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение тази срещу решение за определяне на изпълнител, не спира процедурата /вж. чл. 203, ал. 1 ЗОП/. При действието на чл. 204, ал. 2 ЗОП налагането на временната мярка предполага преценка от Комисията на възможните последици от нея за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността. С арг. от чл. 204, ал. 3 ЗОП мярката се налага, когато ползите от нея превишават отрицателните последици за всички интереси. Сочените в определението ползи от спирането – за осигуряване на правомерно развитие на процедурата, освен че се препятстват от забраната за процедиране, са и извън предмета на производството за налагане на временната мярка, тъй като с арг. от чл. 204, ал. 4 ЗОП то не е средство за изправяне на опущения на възложителя, които са предмет на спора по същество. Отсъствието на ползи от спирането на процедурата определя като несъвместимо с правилото на чл. 203, ал. 3 ЗОП отрицателното засягане с акта на КЗК на интересите на възложителя, както и на дефинирания в определението значим обществен интерес. Дължима е отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането на „ГоуСуифт“ ООД за налагане на временната мярка „спиране на процедурата“. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,