Определение № 809 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 746/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба от А. “П. и.” – против определение №271/01.6.2012 г. по гр.д.№1411/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о., за връщане на касационна жалба, вх.№69181/14.10.2011 г., подадена от частния жалбоподател в настоящото производство против решение от 02.6.2011 г. по гр.д.№13737/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ “б” въззивен състав, поради невнасяне в срок на посочената от касационната инстанция държавна такса. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №448/11.4.2011 г. по гр.д.№1411/2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е допуснал касационно обжалване на решение от 02.6.2011 г. по гр.д.№13737/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ “б” въззивен състав. Със същото определение на касационния жалбоподател е указано да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 90 лева. С определение №271/01.6.2012 г. по гр.д.№1411/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о., касационната жалба е върната, поради невнасяне в срок на указаната държавна такса. Срещу определението от 01.6.2012 г. е подадена частна жалба, вх.№6460/22.6.2012 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че в конкретния случай са налице особено непреодолими доказателства, които страната, въпреки положените усилия, не е успяла да преодолее и да изпълни указанията на съда в срок, тъй като процедурата за отпускане на парични средства за заплащане на дължимите държавни такси в А. “П. и.” е усложнена, налага се получаване на разрешение от много служители, което не дава възможност да осъществи плащането в краткия седмодневен срок. Въз основа на това се твърди, че без да е налице виновно поведение отстрана на лицето, осъществяващо процесуално представителство на Агенцията, а единствено и само поради наличието на обективни пречки, касационният жалбоподател е лишен от правото на защита чрез разглеждане по същество на касационната жалба. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – С. И. П., посредством процесулания си представител – адв. Е. Ж., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и отговора на ответника по нея намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение на тричленния състав на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о. е правилно. Всички изтъкнати в частната жалба оплаквания и доводи са ирелевантни за спора. Същите само и единствено водят до извод, че процедурите в предприятието – касационен жалбоподател, относими към заплащане на държавна такса по съдебни дела, следва да бъдат приведени в съответствие със сроковете, установено от процесуалния закон. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,