Определение № 6521 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4398/2024 г.

от 09.02.2024г. на Кмет на Община Харманли. Поради което е счел, че не е налице мълчалив отказ. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 57 от АПК регламентира сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК. Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция - чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията - че това становище е отрицателно. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган. Фикцията по чл. 58, ал. 1 от АПК намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган. В конкретния случай, с процесното заявление е сезиран органът по чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) за назначаване на комисия по реда на чл. 99б, ал. 1 от ЗГР, която да извърши проверка за спазване на изискванията на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и ал. 4 и чл. 99а от ЗГР при извършване на адресни регистрации в жилището, собственост на жалбоподателя. В законоустановения 3 - дневен срок е издадена заповед за определяне на комисия от Кмета на Община Харманли, която е обявена на таблото за обявления и на официалната интернет страницата на общината. В изпълнение на посочената заповед, в законовия 7 - дневен срок, съгласно чл. 99б, ал. 2 от ЗГР и при спазване изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация (Наредбата), комисията е извършила проверка, като резултатът е обективиран в протокол от работата на комисията. Комисията е установила, че всички адресни регистрации, извършени в жилището, собственост на жалбоподателя са извършени при спазване изискванията на чл. 92 и чл. 99а от ЗГР. т.е. не са извършени в нарушение на същите разпоредби, поради което комисията предлага на органа по чл. 92, ал. 1 от ЗГР - Кмет на община Харманли да не предприема действията по чл. 99б, ал. 3 от ЗГР. Правилно административният съд е приел, че жалбата на Х. е недопустима, защото в случая не е налице мълчалив отказ на кмета на Кмета на община Харманли. Писмото, с което е уведомен заявителя за горните обстоятелства, по същността си съставлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, поради липса на законовите обстоятелства за това. Настоящата съдебна инстанция намира, че се касае за абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на обжалване, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно и която обуславя процесуална недопустимост на жалбата по силата на чл. 159, т. 1 от АПК. Следователно, правилно е прието, че в процесния случай липсва предмет на жалбата, поради което обосновано съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. По изложените мотиви, и като съобрази, че оспореното съдебно определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лева.