Определение № 19 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 23/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. Т. от [населено място] срещу определение №473 от 18.10.2016г., по в.ч.гр.д. № 758/2016г., по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба срещу определение №1324 от 20.07.2016г. по гр.д.№ 1729/2016г. на Великотърновски районен съд, с което е постановено връщане на исковата молба и е прекратено производството по предявения иск. И двете предходни инстанции са обосновали извод за недопустимост на заявената претенция поради това, че за ищцата не е налице правен интерес. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му като неправилно. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК на касационно обжалване не подлежат и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая ищцата А. К. Т. е предявила против ответниците С. Г. Й., А. Г. Н. и Р. Т. Г. претенция по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №155, том І, рег.№1931,дело 74/2011г. на нотариус Д.Д., по силата на който първите двама ответници са продали на третия ответник по 1 / 2 идеална част от описаните в акта три поземлени имота – ниви в землището на [населено място], поради противоречие със закона и добрите нрави. При предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК предвид препращането на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се иска прогласяване недействителност на сделки за продажба на ½ идеална част от 3 броя недвижими имоти, инкорпорирани в 1 нотариален акт - поради което и цената на всички обективно съединени искове се определя от данъчната оценка на всеки един от прехвърлените имоти и е равна на половината от съответната данъчна оценка за всеки от тях. Видно от представените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти /стр. 14,15 и 16 от първоинстанционното дело/, цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лева. Нещо повече - дори сборът на трите данъчни оценки в случая е 2777,50лв. - под предвидения в закона минимален праг. Предвид изложеното частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,