Определение № 2329 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Кирилова, чрез адв. Е. Манолова, против Определение № 1113 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело № 981/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставено без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-С-СК-032/23.01.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [район], гр. София, с която е наредено малолетното дете Р. Тодоров да бъде временно настанено в семейството на Р. Кирилова, в качеството й на роднина на детето, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и вместо него постановяване на друго, с което да се спре допуснатото на основание чл. 27а, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) предварително изпълнение на заповедта. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – [район], гр. София, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, изрично посочен в закона и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е започнало по жалба на С. Кирилова (майка) срещу Заповед № ЗД/Д-С-СК-032/23.01.2024 г., в която е обективирано искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт. С него, на основание чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, малолетният Р. Тодорова е настанен в семейството на Р. Кирилова (баба на детето по майчина линия), до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. По силата на закона, на основание чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет., заповедта подлежи на предварително изпълнение. От административната преписка се установява, че на 19.12.2024 г. в ОЗД – [район] за детето е регистриран сигнал от страна на Р. Кирилова, че същото живее при нея от един месец, а родителите му са в чужбина, изпратили са го при нея с придружаваща стюардеса до Мадрид, където бабата го е посрещнала. В сигнала се твърди, че правата на детето са нарушени– семейството често е сменяло местонахождението си, Р. системно не е учил, не е имал личен лекар и е бил социално изолиран. На следващия ден майката е пристигнала в България и е взела детето, като се е установила за кратко в [жк], впоследствие са заминали за гр. Банско за Коледните и Новогодишни празници. След завръщането си от София, Р. е избягал от майка си и е отишъл в дома на леля си в кв. [квартал]. В разговори със социални работници детето твърди, че не желае да се връща в Бразилия, където родителите му са се установили към момента и изразява желание да остане в България и да живее при баба си. На 22.01.2024 г. в ОЗД при ДСП – [район] е постъпила информация от Мобилен екип, че на Р. е предоставена полицейска закрила на 21.01.2024 г., т.к. същият на летището категорично е отказал да замине с родителите си и е помолил персонала да извика полиция. В саморъчна декларация детето е написало, че не желае да оставени при родителите си, защото „го заключват, отдалечават го от роднините му и няма да го запишат на училище“. Заявява, че не иска да излиза извън страната и в други държави не се чувства добре. При тези данни е издадена процесната заповед. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че не са налице обстоятелства, които да са възникнали след издаването на акта, и които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК за жалбоподателката. Правните си изводи съдът формира въз основа на обсъдените по делото доказателства, които след преценка, се установява, че не сочат на извод за наличие на законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на административния акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира първоинстанционното определение за валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването е по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. От анализа на правилото на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК следва извод, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателката. Поради горното в конкретния случай в тежест на Кирилова е да установи, че предварителното изпълнение на настаняването на сина й в семейството на Р. Кирилова до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. е в противоречие с целите на чл. 60, ал. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че на важния обществен интерес относно опазване живота, здравето и най-добрия интерес на детето, жалбоподателката не е релевирала конкретни доводи, като не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. С разпоредбата на чл. 27а ЗЗДет. законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите в защитата на здравето и живота на детето, както е в конкретният казус. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че интересът на детето надделява над личния. Твърденията, че се засягат права и законни интереси в много голяма степен, което не съответства на целта на ЗЗДет. са обичайна последица от самото прилагане на мярката за закрила, а не вреда, която се характеризира с изключителност или значителност по смисъла на закона. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че наведените в жалбата доводи не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Правният извод на административния съд, с който е отхвърлил искането на С. Кирилова за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, е обоснован. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд,– шесто отделение,