Определение № 50222 от 29.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение29.09.2023reporting judge Мими Фурнаджиева

Ruling

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1633/2021 г. по описа на ІV г.о. на ВКС. ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 10093 от 25 януари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1940/2020 г. по описа на Апелативен съд София, и отмененото с него в обжалваната част решение № 498 от 20 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 13762/2018 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от И. Л. П. иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, вместо което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че И. Л. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] не дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 127462,12 лева, представляваща остатък от главница по договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL23286 от 29.09.2008 г., както и законната лихва върху тази сума за периода от 17.10.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по гр.д. № 25922/2012 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 7354/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., поради погасено по давност право на принудително изпълнение, както и е осъдено „Юробанк България“ АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адвокат М. И. П. сумата от 5789,88 лева за производството пред въззивната инстанция, както и сумата от 4805,61 лева допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Определението може да се обжалва в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е образувано по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против въззивно решение № 10093 от 25 януари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1940/2022 г. по описа на Апелативен съд София, с което е отменено в обжалваната му част решение № 498 от 20 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 13762/2018 г. по описа на Софийски градски съд, и на основание чл. 439, ал. 1 ГПК е признато за установено, че И. Л. П. не дължи на „Юробанк България“ АД сумата в размер на 127462,12 лева, представляваща остатък от главница по договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL23286 от 29.09.2008 г., както и законната лихва върху тази сума за периода от 17.10.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по гр.д. № 25922/2012 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 7354/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която на основание чл. 439, ал. 1 ГПК е признато за установено, че И. Л. П. не дължи на „Юробанк България“ АД сумата в размер на 38136,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.11.2012 г.-17.10.2015 г. по изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по гр.д. № 25922/2012 г. по описа на Софийски районен съд, поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Постъпила е молба от ответника по касационната жалба И. Л. П., чрез адв. М. П., в която се сочи, че се иска прекратяване на производството по делото поради оттегляне на предявения иск. В предоставения срок за отговор на подадената молба „Юробанк България“ АД не изразява становище по нея. Предвид искането на ответника по касационната жалба, касационният съд намира, че е изправен пред хипотезата на чл. 232 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, а въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение – обезсилени. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Ruling

Grounds

Cited provisions