Определение № 50197 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 265267/06.08.2021 г. по гр.д. № 6851/2020 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 78891/29.04.2020 г. по гр.д. № 80884/2018 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 439 ГПК е приел за установено, че поради изтекла погасителна давност „ОТП Факторинг България“ ЕАД не притежава право на принудително изпълнение срещу Д. С. М. за сумите 12 871 лв. – главница по договор за банков кредит, 2 010 лв. –лихви върху главницата за периода 30.11.2010 г. - 19.05.2011 г. и 886.28 лв. – разноски по влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 21965/2012 г. на Софийски районен съд. С определение № 140/15.04.2022 г. по настоящото дело бе прието, че първият и вторият от повдигнатите материално-правни въпроси обуславят решението. Те са: 1. Как се прилага чл. 115, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на парични вземания, образувани до приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС? и 2. Прекъсват ли погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД действия по изпълнително дело за събиране на парични вземания, предприети по нов изпълнителен способ, посочен от взискателя след перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Със същото определение касационното производство бе спряно доколкото първият въпрос бе подложен на нормативно тълкуване по тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Привременната пречка по чл. 292 ГПК отпадна, а касационното производство следва да бъде възобновено. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е съобразил, че надлежната легитимация по иска по чл. 439 ГПК произтича от заповедта за незабавно изпълнение за лихвоносната главница с разноски, издадена по ч.гр.д. № 21965/2012 г. на Софийски районен съд, която е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. По заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е образувано изп.д. № 20138410410981 на ЧСИ Н. М.. Длъжник е ищецът Д. М., а взискател ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД - цесионер по договор от 22.11.2012 г., с който кредиторът по изпълнителното основание е прехвърлил вземането по заповедта за изпълнение (429, ал. 1 ГПК и чл. 99 ЗЗД). С предявения отрицателен установителен иск длъжникът оспорва правото на принудително изпълнение за вземането поради изтекла погасителна давност. Въззивният съд е приел, че вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с новия 5-годишен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че срокът е прекъсван на 05.11.2013 г. и на 06.12.2013 г. на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, когато съдебният изпълнител е наложил запори на трудовото възнаграждение и на вземанията по банкови сметки на длъжника. Приел е, че давността е прекъсвана с преводите от третите задължени лица по специалната сметка на ЧСИ, удостоверени на гърба на изпълнителния лист, като последният превод е от 14.11.2014 г. Приел е, че това е последното валидно изпълнително действие в смисъла, изяснен с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, защото в 2-годишния срок по чл. 444, ал. 1, т. 8 ГПК други изпълнителни действия не са извършвани, а изпълнителното дело е прекратено поради перемпция на 14.11.2016 г. Действително, взискателят е посочил нов изпълнителен способ – осребряване на движимите вещи на длъжника, а съдебният изпълнител е насрочил описа за 20.02.2019 г., но това изпълнително действие е невалидно като извършено след настъпилата перемпция. Поради това въззивният съд е заключил, че новият 5-годишен срок на погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнал да тече от 14.11.2014 г. (последното валидно извършено действие) и е изтекъл на 11.04.2019 г. (след предявяването на иска). Това е така, защото предявеният отрицателен установителен иск относно вземането не спира давността, а срокът е изтекъл преди да приключи съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК), а предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Настоящият състав приема, че в съответствие с нормативното тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД за изпълнителните дела, образувани до 26.06.2015 г., извършено с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че новият 5-годишен срок на погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнал да тече на 14.11.2016 г. Тогава конкретното изпълнително дело, образувано до 26.06.2015 г., е прекратено поради перемпция. Давността не е изтекла към датата на предявения отрицателен установителен иск (21.12.2018 г.), а тази давност не тече докато е траел съдебният процес относно оспореното вземане (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г. ВКС, IV-то ГО). Следователно въззивният съд е отговорил на първия въпрос в противоречие с тълкувателното решение и с решението на ВКС, т.е. налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При зачитане на извършеното нормативно и казуално тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД с цитираните по-горе тълкувателно решение и решение на ВКС към настоящият момент не може да се приеме, че и вторият повдигнат материално-правен въпрос обуславя решението. Това е така, защото периодът 14.11.2016 г. – 21.12.2018 г. е недостатъчен, за да изтече новата 5-годишна давност, с която се ползва вземането по влязлата в сила заповед без значение. Това означава, че образуваното и висящо тълк.д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, по което същият въпрос е поставен на тълкуване, не осъществява (друга) привременна пречка за касационното производство. При тези мотиви, съдът