Определение № 50239 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение07.12.2023reporting judge Албена Бонева

Ruling

ДОПУСКА, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 50118/11.10.2023 г., постановено от състава на Върховния касационен съд по гр.д. № 3802/2021 г. в частта за разноските, като изменя размера на сумата, дължима по чл. 78, ал. 3 ГПК от И. Л. В. на „Р.“ ООД (в ликвидация) от 1228,70 лв. на 1273,70 лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Препис от него да се връчи за сведение на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Р.“ ООД, представлявано от ликвидатора С. Е. Б., против въззивно решение № 701/23.06.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 2476/2020 г. от Софийския апелативен съд. С решение № 50118/11.10.2023 г. ВКС частично е отменил въззивното решение и е постановил друго по съществото на спора, като е отхвърлил иска на И. Л. В. против „Р.“ ООД. Присъдил разноските по делото във всички инстанции в полза на ответника по делото – „Р.“ ООД. От последното е постъпила на 08.11.2003 г. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на касационното решение в частта за разноските, като се твърди, че присъдената сума от състава на ВКС (1228,70 лв.) следва да се увеличи с още 45 лв. – 15 лв. платена държавна такса по частна жалба, разгледана по въззивното дело, и 30 лв. платена държавна такса по касационната жалба. Насрещната страна И. В., чрез адв. В. Х., отговаря, че молбата е недопустима – подадена е след изтичане на законовия срок, евентуално за неоснователна, защото в представения от молителя списък по чл. 80 ГПК липсва посочване на разноските и основанието им. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е допустима – подадена от легитимна страна и в месечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – на 08.11.2023 г., при обявено на 11.10.2023 г. решение на ВКС, когато то е влязло и в сила. Молителят е представил своевременно и списък на разноските, индивидуализирани по пера и размер. Общата сума е на стойност 1871,20 лв., за която по вид и размер са представени по делото доказателства за извършени разходи. ВКС в своето решение е присъдил в полза на „Р.“ ООД сума общо в размер на 1228,70 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, т.е. със 642,50 лв. по-малко и така е допуснал фактическа грешка. При тези данни, основателно е искането на „Р.“ ООД за присъждане на още 45 лв. (съдът е обвързан в рамките на сезирането). Допусната е очевидна фактическа грешка при изчисленията, касаещи разноските по делото, която трябва да бъде поправена така, както е поискано от молителя. В заключение, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Cited provisions

3