Определение № 218 от 01.04.2010 г. на ВКС по д. № 143/2010 г.

Образувано е по жалбата на адв ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 218 София, 01.04.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 143 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК. Образувано е по частната жалба на Е. К. С. от гр. П. против определение № 387 от 4 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г. В жалбата се сочи, че жалбоподателката поискала от съда размерът на адвокатския хонорар в полза на ответницата да бъде намален на 100 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, което съдът основателно възприел, но необосновано приложил правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г., защото и в тези рамки следва да се съобразява и оразмерява правната и фактическата сложност на спора. Ответницата Б. К. Б. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Ж, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъква, че претенцията на частната жалбоподателка е била за обективно съединени искове, а въззивната жалба е оттеглена след като по нея е изготвен отговор и е сторена подготовка за участие в съдебното заседание; съдът е приложил правилата на закона точно. Молбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275 ал. 2 от ГПК. С атакуваното определение съдът приел, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи предвид цената на иска и този размер е 100 лева, но според § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата, поради което в тежест на жалбоподателката по реда на чл. 78 ал. 4 от ГПК са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответницата в размер на 300 лева. Във въззивно производство в първото по делото заседание частната жалбоподателка заявила, че оттегля въззивната жалба и пожелала делото да бъде прекратено. В съдебното заседание тя посочила, че прави възражение за разноските, тъй като са прекомерни предвид имуществения интерес. Съдът прекратил производството по делото и постановил атакуваното определение. Определението е правилно. Според правилото на § 2 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 78 ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Съобразно стореното искане от частната жалбоподателка за определяне на по-нисък размер на разноските и при преценката на действителната правна и фактическа сложност на спора, съдът е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения за съответния вид работа, предвидени в наредба на В. адвокатски съвет, както разпорежда чл. 35 ал. 2 от Закона за адвокатурата. При изричното разрешение в именно тази наредба относно минимума на възнаграждението, определимо като трикратен размер на посочените в наредбата възнаграждения като паричен еквивалент, за съда не е възможно да приеме друго становище, освен отразеното в атакуваното определение. За настоящото производство ответницата претендира заплащането на адвокатски хонорар за изготвения отговор на частната жалба. Представен е договор за правна помощ и съдействие за сумата от 350 лева заплатени от ответницата. Липсва искане за определяне на по-нисък размер на възнаграждението по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на частната жалбоподателка, поради което на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК тези разноски се дължат. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение