Определение № 551 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 469/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, /дори не е посочено, че е частна/, на К. Г. К. от С. против определение № 1644/30.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1030/2010 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава в обжалваната част определение № 513/22.06.2010 г. по гр.д. № 291/2008 г. на Кърджалийски ОС, с която ищецът-жалбоподател е осъден да заплати разноски на ответниците, както следва: Ив. Б. - 296.83 лв., ИК Р. О.-К. – 682.50 лв. и П. Е.-К. – 500 лв. Ответниците по частната касационна жалба са подали отговор, че не са налице основания за допускане, а освен това е и неоснователна. По приложението на чл.274,ал.4 ГПК, ВКС се е произнесъл с определение № 480/20.06.2011 г. по ч.т.д. № 472/2011 г. на І т.о. В друга касационна жалба, /вместо изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК/, се твърди, че казусът е решен в противоречие с ТР 1/2000 и 1/2001 и три определения на ВКС, а въпросът: Спазва ли се чл.80 ГПК за справката за разноските ?, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като се поставял по всяко дело. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Не казусът, а конкретен въпрос, и то правен, може да обоснове приложното поле по чл.280,ал.1 ГПК. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Така формулираният от частния жалбоподател въпрос не е правен, а технологичен. Той е и безпредметен. Чл.80 ГПК урежда представяне на списък на разноските, а не на справка. Същественото е, че няма произнасяне по този текст в обжалваното въззивно определение и цитираната практика на ВКС, тъй като последната е преди приемането на новия ГПК и тази разпоредба няма съответствие с ГПК-отм. Освен това, жалбоподателят не излага доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.