Определение № 297 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. А. срещу определение № 28 от 11.02.2010 год. по ч.гр.д. № 64/2010 год. на Хасковски окръжен съд ,потвърждаващо разпореждане от 27.07.2009 год. по гр.д. № 103/1995 год. на РС – И. ,с което е върната на основание чл.200 ал.1 б.”а” ГПК/отм./въззивната й жалба с вх. № 878/23.07.2009 год. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Въззивният съд с оглед правомощията си по чл.285 ал.1 ГПК е оставил частната жалба без движение,с указания за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.284 ал.3, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено молба, вх. № 3968/26.04.2010 г., частният касационен жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила,довели до ограничаване правото му на защита – чл.281 т.3 ГПК,тъй като не е получавала съобщения за хода на развилото се производство. Ответниците по частната касационна жалба,чрез пълномощника си адв. Ж. Д. са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ал.1 ГПК, с който оспорват частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорът на ответниците по частната касационна жалба намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК /доколкото може да се приеме,че такова е налице/обаче не съдържа формулирани конкретни въпроси- материалноправен или процесуалноправен. От съдържанието му е видно, че не са формулирани предпоставките за допускане на касационно обжалване ,а се поддържат твърдения относими към правилността на съдебния акт, които би следвало да са част от съдържанието на самата частна жалба. По същество се смесват основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като са изложени доводи за неправилност на въззивния акт /чл. 281 т. 3 от ГПК – на които междувпрочем частният жалбоподател се е позовал в жалбата си/. Непосочването по същество на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.Същевременно, отсъствието на такива въпроси преклудира по-нататъшните правомощия на касационната инстанция относно преценката на евентуалните основания за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, които са абсолютно различни от основанията за допустимост /чл. 280 ал. 1 ГПК/ Поради това касационното обжалване не следва да се допусне. За пълнота следва да бъде посочено,че на частния жалбоподател А. не е ограничено правото на защита ,поради не получаване на съобщения за хода на развилото се производство. Тя е уведомена лично на домашният си адрес на 06.07.2009 год.за постановеното решение,както и чрез пълномощника си адв. М.Маврова на 23.06.2009 год.,която не е съдебен адрес. При броене на срока съдът е отчел по-благоприятния за жалбоподателя/06.07.2009 год./Съдът няма задължение да уведомява всички пълномощници на страната след като тя е уведомена лично. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,