Определение № 1253 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 530/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 30.11.2011 г. по гр.д. № 2148/2009, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) е уважен предявеният иск за връщане на част от изплатено авансово възнаграждение по договор за изработка, поради отказ на възложителя от изпълнението. Недоволен от решението е касаторът А. П. П., представляван от адв. Й. Г. и адв. Д. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за цената, по която възложителят е длъжен да заплати изпълненото по договора за изработка до отказа и правното значение на промените на цените на материалите и на труда в хода на изпълнението, които се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата Й. Л. В. и В. Д. В., представлявани от адв. И. Д. от САК я оспорва, като считат, че посочената практика няма отношение към повдигнатите въпроси, а решението е по същество правилно, тъй като въззивният съд е съобразил указанията на касационната инстаниця. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през 1998 г. ответникът е приел да извърши строежа на процесната двуетажна сграда, без сутерен, с жилищни помещения в таванския етаж със застроена площ 120 кв.м. и разгърната площ 480 кв.м. срещу сумата 30.240,00 щатски долара или по 63 щатски долара на квадратен метър разгърната застроена площ. Ищците са заплатили на ответника сумата 19.036,91 щатски долара, а стойността на извършената работа според уговорената цена е 120 х 63 = 7.560,00 щатски долара. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки, че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил както указанията на касационната инстанция, така и установената съдебна практика, че при прекратяване на договора за изработка поради отказ на възложителя изпълнителят има право на възнаграждение за изпълнената част от възложеното по уговорената в договора цена, като се вземат предвид и промените на цените на материалите и на труда в хода на изпълнението. По делото обаче не е доказано наличието на увеличение на цените на материалите и на труда във валутно изражение. В експертизата, на която се позовава ответникът в касационната жалба са посочени извършените работи и пазарната им цена към 1998 г., увеличена със средната печалба. В. обаче дължи възнаграждение по уговорената цена. Тя може да бъде коригирана съответно при промени на пазарните цени, а доказателства за промени на пазарните цени не са събрани. Експертизата установява разлика между уговорената и пазарната цена през 1998 г. – при сключването на договора. На ответниците по жалбата Й. Л. В. и В. Д. В. следва да бъдат присъдени и разноски в касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1.000 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение