Определение № 120 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 873/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК от ГПК. Образувано е по частна жалба на З. К. С. от [населено място], приподписаната от адв. Г. Т., назначен по реда на Закона за правната помощ, срещу въззивно решение №115 от 06.01.2016г по гр.д № 4931/2014г на САС в частта, имаща характер на определение по присъдени с решението на първоинстанционния съд разноски. В тази част Софийски апелативен съд потвърждава осъждането на ищеца за разноски в размер на 200 лева от първоинстанционния съд по решение от 05.02.2014г по гр.д №8829/2012г на СГС, на основание чл. 77 ГПК и в полза на бюджета на съда, тъй като намира въззивната жалба за неоснователна и потвърждава решението, с което искът е бил отхвърлен. Въззивният съд е приел за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че в тази част първоинстанционното решение (по същество определение) е неправилно ,поради освобождаване на ищеца от разноски в производството. Ищецът З. К. С. не е подал касационна жалба срещу въззивното решение, а единствено в частта за потвърденото от въззивния съд определение по разноските за първа инстанция, което обуславя разглеждане на жалбата му като частна, по касационен ред, съгласно чл.274 ал.3 т.2 ГПК. В частната жалба се поддържа, че постановеното осъждане да заплати разноски в размер на 200 лева, представляващи платен от бюджета на съда депозит за вещо лице, е неправилно и в нарушение на чл. 83, ал.2 ГПК. В изложение се формулира въпрос за задължението на съда да съобрази освобождаването на ищеца от внасянето на депозит за вещо лице по поискана съдебно-психиатрична експертиза в хода на производството пред първа инстанция и да не осъжда ищеца в решението за тези разноски, след като няма промяна в материалното и имотното му състояние, обусловило освобождаването му от тях. Ответникът Прокуратура на РБ оспорва частната жалба. Не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото.Не е обосновано посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Що се касае до разноските, тъй като ищецът не е освобождаван от тях, дължи ги на бюджета. Въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че с разпореждане от 28.06.2012г на заместник- председателя на СГС ищецът З. К. С. е бил освободен от държавна такса по иска, поради това е приел че първоинстанционният съд не го е освобождавал от разноски. Върховният касационен съд ,ІІІ г.о намира, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт от категорията подлежащи на касационно обжалване – атакува се определение на въззивен съд съдържащо се в решението, с което е дадено разрешение по същество на процесуален въпрос, подлежащ на самостоятелно разглеждане в исковия процес /чл.274, ал.3, т.2 ГПК/. Заедно с това, предвидените в процесуалния закон специални основания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане ,са налице. Формулираният от защитника на частния жалбоподател в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос е обуславящ за изхода на спора, в частта за разноските. След като по молба на ищеца за освобождаване от такси и разноски при образуване на делото зам. председателя на СГС го е освободил изрично от държавна такса, при разглеждане на делото съдебният състав та СГС е постановил и определил разноските за назначената по искане на ищеца експертиза да се заплатят от бюджета на съда. С решението обаче СГС ги е възложил на ищеца е и осъдил същия да ги заплати. По въпроса, обусловил допускане на касационната частна жалба до разглеждане, Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква следното: Производството по чл. 83 ал.2 ГПК, макар да се развива в рамките на исковия граждански процес, е самостоятелно и има белезите на охранително производство. Съдът се произнася по отправена молба за съдействие по смисъла на чл. 2 ал.1, предл. 2 ГПК. (опр№173/2015г по ч.гр.д 866/ 2015 г. ВКС ) Искането на ищеца за освобождаване от такса и разноски следва да бъде разгледано, съдът дължи изрично преценка по този въпрос който е от значение за достъпа на гражданите до правосъдие. В установената практика на ВКС искането се разглежда като едно цялопо отношение на освобождаването от държавна такса и разноски, тъй като предпоставките за освобождаване са единни и така се преценяват от съда, което не изключва възможността както за частични искания, така и за частично освобождаване от такси и/ или от разноски по молбата. Указвана е и необходимостта от постановяване на съдебен акт в тази връзка, който е изричен и подлежи на обжалване с частна жалба в случай на отказ ,но също така и на изменение от съда, който го е постановил, при изменение на обстоятелствата. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото (ТР №6 от 06.11.2013 по Тълкувателно дело № 6/2012г ОСГТК) Доколкото ищецът бива освободен от внасяне на държавна такса без да е постановен частичен отказ, той е освободен и от предварително внасяне на разноски, ако друго не следва от изрично постановеното (определение № 129/2013 по ч. гр.д. № 36 за 2013 ІІ г.о на ВКС, определение по ч. т. дело № 2139 по описа за 2014 г. ІІ т.о ВКС, определение по ч. гр. дело № 335/2009 г.ІІІ г.о ГК, определение № 573/12.07.2011г. по ч. т. д. № 230/2011г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 612/12.08.2010г. по ч. т. д. № 564/2010г. на ВКС, ІІ т. о и др .) При изрично първоначално произнасяне от председателя на съда или негов заместник за освобождаване на ищеца от държавна такса и при постановено последващо изрично определение на съдебния състав по делото, конкретни разноски на ищеца да се поемат от бюджета на съда ,неправилно е при постановяване на крайния съдебен акт същите разноски да се възлагат в тежест на този ищец по чл.77 ГПК, без да се ревизира определението по определянето им и основанията за това. Определението на съда определени разноски да се поемат от бюджета ,обусловено от наличието на материалните и формални предпоставки по чл. 83 ал.2 ГПК и искане от страна на ищеца за освобождаването му от разноски, по което съдът не се е произнесъл по друг начин, е пречка тези разноски да се възложат при постановяване на решението в последствие, защото ищецът основателно се счита за освободен от тях. Ето защо разгледана по същество, частната жалба е основателна. Въззивният съд неправилно се е позовал на липсващо освобождаване на ищеца и от разноски. Искането за освобождаване от разноски е за съдебното производството като цяло, но няма пречка съдът да се поизнася по него с оглед и в зависимост от конкретните разноски на определен етап от производството, което именно е сторено по делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд ІІІ г.о