Определение № 366 от 06.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4151/2014 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. Т. и Г. Т. Т., двамата от А., срещу определение №1437/19.05.2014г. по гр.дело № 2471/2013г. на Пловдивския окръжен съд. Твърди се, че определението е неправилно. Разноските за адвокатско възнаграждение в производството по чл.32,ал.2 ЗС трябва да останат за всяка страна такива, каквито ги е направила. Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че по същество частната жалба е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Е. Д. Т. и Г. Т. Т. за изменение на постановеното по същото дела решение №616/28.03.2014г. по реда на чл.248 ГПК в частта му за разноските. За да постанови определението въззивният съд е приел, че след като при предявяване на иска по чл.32,ал.2 ЗС е бил налице правен интерес, поради ново обстоятелство – изграждане на постройка в имота, но след това същата е съборена от ответниците, то последните са дали повод за завеждане на делото. При това положение на основание чл.78 ГПК дължат да заплатят на ищците направените по делото разноски. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че ответниците са дали повод за завеждане на иска. С решение с №64/2004г. по гр.д.№33/2003г. на Асеновградския районен съд е било извършено реално разпределение на имота, но след това ответниците са изградили в дворното място постройка с камина и барбекю. При това положение са настъпили нови обстоятелства, обосноваващи правен интерес да се иска ново разпределение на ползването. Процесната постройка обаче е премахната изцяло след завеждане на иска, поради което към датата на завеждането му ищците са имали правен интерес да искат ново разпределение на ползването на съсобствения имот, който е отпаднал с премахването на постройката. След като спорът не е разгледан по същество с постановяване на решение, то са ирелевантни доводите за това, каква част от разноските следва да понесе страната в производството по чл.32,ал.2 ЗС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.