Определение № 1338 от 13.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 794/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. П. срещу определение № 255 от 27.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 3216/2025г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 3356 от 21.08.2025г. по т.д. № 2230/2022г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е прекратено като недопустимо производството по делото с предмет искове на Н. Г. П. срещу „Оратранс“ ООД и „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД. Оплакванията на Н. Г. П. са, че въззивното определение е неправилно. Противно на възприетото от въззивния съд, правният интерес на увредения кредитор да се защити от увреждащо действие на длъжника е налице без значение дали има изпълнително производство. Достатъчно е предприемането на действия, които увреждат кредитора, включително такива, които увеличават пасивите (задълженията), какъвто е случаят. От въззивния съд не е било съобразено, че материалноправният спор относно договора от 10.01.2022г. не е бил решен, а е било възможно повторното постановяване на осъдително решение. Според въззивната инстанция исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД са недопустими, тъй като вземанията по процесния договор не са материализирани в изпълнителен титул, но вземанията са материализирани с друг, нов изпълнителен титул, като по делото има събрани доказателства в тази насока. Вземането на „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД не е било отречено с влязъл в сила акт. Изводът, че опасността за кредитора е отпаднала, е в противоречие с естеството на защитата по чл. 26 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД. Въззивният съд не е обсъдил въведените от въззивника доводи и възражения, нито относимите доказателства. Същевременно отмяната на арбитражното решение е била резултат от установени процесуални пороци в производството, инициирано от „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД. Не е липсвало основание за отмяна на исковете към момента на завеждането им. При подобна хипотеза възлагането на разноски в тежест на ищеца противоречи на принципа, че страната не следва да понася неблагоприятни последици от противоправното или недобросъвестно поведение на насрещната страна. Според касатора въззивното определение е също очевидно неправилно. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставените въпроси са: 1.) Следва ли правният интерес на увредения кредитор при предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД (респективно допустимостта на иска) да се обвързва с наличието на висящо изпълнително производство, по което страни са длъжникът и увреденият кредитор (в качеството на длъжник по делото) и неговия съдоговорител (като взискател по делото)? Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. 2.) Следва ли да се приеме, че правният интерес от иск за прогласяване на нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 135 от ЗЗД отпада поради отмяна на арбитражно решение, когато делото е върнато за ново разглеждане и материалноправното правоотношение продължава да съществува? 3.) Определя ли се правният интерес на кредитора от иск по чл. 135 от ЗЗД от наличието към момента на годно изпълнително основание или от съществуването на увреждаща сделка, която намалява общото обезпечение по чл. 133 от ЗЗД? Според касатора втори и трети от въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 4.) Допустимо ли е съдът да прекрати производството изцяло поради отпадане на правен интерес по един от обективно съединените искове, без да извърши самостоятелна преценка на правния интерес по останалите искове, предявени при условията на евентуалност? Във връзка с този въпрос отново е посочено Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. 5.) В чия тежест следва да се присъдят разноските в исковото производство, ако правният интерес е отпаднал вследствие на отмяната на арбитражното решение поради пороци, свързани с организацията и провеждането на арбитражното производство, инициирано от ответника? Въпросът се определя като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 6.) Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните? Според касатора последният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 44 от 10.07.2020г. по гр.д. № 1963/2019г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 401 от 11.01.2012г. по гр.д. № 327/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. От насрещната страна по касационната жалба „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД е подаден отговор, съгласно който тя се счита за неоснователна. Според дружеството не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито определението е очевидно неправилно. Изцяло се споделят изводите на въззивния на първоинстанционния съд. „Оратранс“ ООД не е дало отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3 от ГПК съдът приема следното: Предмет на т.д. № 2230/2022г. на Софийски градски съд са били главни искове с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на Н. Г. П. срещу „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД и „Оратранс“ ООД. Поискано е било признаването за установено, че не съществуват вземания на „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД срещу „Оратранс“ ООД по сключен между дружествата договор за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022г. и спогодба от 14.04.2022г., тъй като те са привидни (симулативни), което също да бъде установено. При условия на евентуалност е било искано договорът и спогодбата да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на ищцата. Според изложеното в исковата молба и поддържано от Н. Г. П. в хода на производството вземанията са били признати за установени с арбитражно решение № 1 от 25.05.2022г. по арб. дело № 1/2022г. на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“. Според решението „Оратранс“ ООД е било осъдено да заплати 286 468. 24 лева възнаграждение по договора от 10.01.2022г., с обезщетителна неустойка за забава от 20% от датата на исковата молба, 656 674. 42 лева обезщетителна неустойка съгласно спогодбата от 14.04.2022г., ведно с обезщетителна неустойка за забава от 20% от датата на исковата молба, както и 21 062. 85 лева разноски за платена арбитражна такса. Издадени са били изпълнителни листове по т.д. № 996/2022г. и т.д. № 1055/2022г. на Софийски градски съд, съответно образувано изпълнително дело № 20229290401177 и изпълнително дело № 20229290401737 на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929 на КЧСИ. Насочено е било изпълнение към собствени на „Оратранс“ ООД недвижими имоти (земя и сгради) в [населено място]. По едно от изпълнителните дела Н. Г. П. е била присъединена като взискател (чл. 456, ал. 2 от ГПК), тъй като за дължима й от „Оратранс“ ООД сума от 224 226. 56 лева по запис на заповед от 01.10.2018г. с падеж 01.04.2022г., с лихви и разноски, е била издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 17.08.2022г. по ч. гр. д. № 534/2022г. на Районен съд – Свиленград. Образувано е било изпълнително дело пред ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875 на КЧСИ. „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД е оспорило исковата молба, като е възразило, че договорът от 10.01.2022г. не е симулативен, а се касае за действителни търговски отношения между страните и предявените от Н. Г. П. искове са неоснователни. Допълнително са били направени възражения срещу действителното качество на ищцата „кредитор“, основно поради това, че е била съдружник в „Оратранс“ ООД и поради антидатиране на документите, легитимиращи я като кредитор. „Оратранс“ ООД не е оспорило исковете. След приключване на устните състезания по делото и в срока за постановяване на решение по същество на спора, с определение № 3356 от 21.08.2025г. по т.д. № 2230/2022г. първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо при липсата на правен интерес от воденето му. Според състава на Софийски градски съд това е било поради обстоятелството, че въз основа на искова молба от 26.08.2022г. на „Оратранс“ ООД арбитражно решение № 1 от 25.05.2022г. по арб. дело № 1/2022г. на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“ е било отменено от Върховния касационен съд на основание чл. 47, ал. 1, т. 6 от ЗМТА и делото е било върнато на арбитражния съд за ново разглеждане (решение № 3 от 15.01.2024г. по т.д. № 2168/2022г. на ВКС, ТК, І т.о.). Изпълнителните дела, по които са били събирани вземанията на „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД, са били водени по изпълнителни листове по арбитражно решение, което вече е отменено и съответно не би могло да бъде изпълнявано. Допълнително, според първоинстанционния съд, исковете по чл. 135 от ЗЗД са били недопустими, тъй като оспорените с тях сделки не са били разпоредителни. Няма отчуждаване, разпореждане с конкретно имущество, което да може да удовлетвори вземане на ищцата в изпълнителното производство. Защитим интерес ищцата има и същият може да се удовлетвори единствено чрез отрицателния установителен иск по чл. 464 от ГПК, но това е само при валидно водени изпълнителни производства. С оглед прекратяване на производството, в тежест на Н. Г. П. са били възложени сторените от „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД разноски. Недоволна от прекратяването, Н. Г. П. е подала частна жалба пред Апелативен съд - София. Оплакванията са били основно срещу извода на Софийски градски съд за липса на интерес от водените искове. Според изложеното не е било съобразено, че след постановяване на ново арбитражно решение имуществото на „Оратранс“ ООД отново ще бъде отнето на основание оспорения договор. „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД е оспорило жалбата. Жалбата не е била оспорена от „Оратранс“ ООД. От това дружество е било представено удостоверение от ЧСИ Николета Кавакова (изх. № 47383/05.08.2025г.) по изпълнително дело № 20229290401177 по описа на частния съдебен изпълнител. Съгласно удостоверението „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД е бил присъединен взискател с изпълнителен лист от 20.12.2024г., издаден на основание ново постановено решение № 7 от 17.09.2024г. по арб. дело № 1/2022г. на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“, включително за суми от 286 468. 24 лева и 656 674. 42 лева главници и 21 062. 85 лева разноски в арбитражното производство, както и допълнително лихви от 20% върху главниците, считано от 04.05.2022г. Изпълнителният лист е бил издаден по т.д. № 2231/2024г. на Софийски градски съд. Също съгласно удостоверението по изпълнителното дело присъединен взискател пред ЧСИ Николета Кавакова е била и Н. Г. П. въз основа на вземанията си по образувано и водено изпълнително дело пред ЧСИ Захари Запрянов. Изпълнително дело № 20229290401177 е било спряно по силата на обезпечителна заповед и е имало неразпределена сума от 38 784. 22 лева. С определение № 255 от 27.01.2026г. по образуваното в.ч.гр.д. № 3216/2025г. състав на Апелативен съд – София е оставил частната жалба на Н. Г. П. без уважение. Според изложеното от съда отрицателният установителен иск по чл.464, ал.1 от ГПК е правен способ за защита на всеки от взискателите в изпълнителното производство срещу включване в разпределението на вземане на друг взискател към общия длъжник и цели да защити всеки от взискателите именно срещу включване в разпределението на недължимо вземане на всеки друг взискател спрямо длъжника. Ето защо твърдяното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, т.е. предопределя надлежните страни в делото. При липса на изпълнителен титул между ответниците, каквито обстоятелства са настъпили в хода на делото, правото на принудително изпълнение на ищцата не е застрашено, защото нейното вземане не се конкурира с вземането по оспорената от нея сделка, сключена между ответниците. В резултат на това, частният съдебен изпълнител дължи издаване на постановление за разпределение на сумите от реализираната публична продан на имущество на длъжника за вземанията по изпълнителния лист на ищцата по иска с правно основание чл. 464, ал.1 от ГПК, игнорирайки задълженията по двата изпълнителни листове, издадени въз основа на отмененото арбитражно решение. Така, според въззивния съд, за ищцата не е бил налице правен интерес от исковете за обявяване за нищожен и при условията на евентуалност за относително недействителен на договора за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022г. Вземанията по този договор не са били материализирани в изпълнителен титул, поради което не са подлежали на принудително изпълнение. Това е лишавало процесните исковете от положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което производството по тях е следвало да бъде прекратено. При тези установени обстоятелства първите пет от въпросите на касатора не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не съответстват на мотивите на въззивния съд, съответно не са правни въпроси от значение за изхода на делото съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни производства по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Частично въпросите не съответстват и на оплакванията на касатора в частната касационна жалба, съответно на обстоятелствата по делото. По-конкретно първият и третият въпрос са предпоставени от извод на въззивния съд, че производството по исковете по чл. 135 от ЗЗД е прекратено само защото липсва висящо изпълнително производство относно вземанията на Н. Г. П. към „Оратранс“ ООД, съответно на „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД срещу това дружество. Изводите на състава на Апелативен съд – София са по-различни – че при липса на изпълнителни титули в полза на „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД, липсва пречка за удовлетворение на Н. Г. П. като кредитор с такъв изпълнителен титул в изпълнителното производство. Вторият от въпросите е предпоставен от обстоятелство, което самият касатор отрича - липса на ново произнасяне от Арбитражния съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“. Напротив, от Н. Г. П. са изложени съображения за постановено ново арбитражно решение и издаден въз основа на това решение изпълнителен лист (че вземанията на „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД са материализирани с друг, нов изпълнителен титул). Не съответства на изложеното в частната касационна жалба на касатора и четвъртият въпрос - дали се дължи самостоятелна преценка относно допустимостта на всеки от предявените искове, включително предявените при условията на евентуалност. Според самия касатор въззивният съд е извършил такава преценка, но тя е неправилна. Петият въпрос предпоставя мотиви на въззивния съд относно дължимите при прекратяване на производството разноски. Такова произнасяне има в първоинстанционното определение от 21.08.2025г. (разноските са били възложени на Н. Г. П. на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК), но липсва искане за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на определението, нито има произнасяне от Софийски градски съд по такова искане, съответно жалба пред Апелативен съд – София от която и да е от страните в тази връзка. Поради това въззивният съд е разглеждал единствено въпроса относно допустимостта на водените от Н. Г. П. искове, но не и въпроса за разпределението на разноските при прекратяване на делото. Шестият от въпросите на касатора относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите на страните, както и да обсъди събраните доказателства, като мотивира актовете си, в контекста на задълженията на този съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в частната касационна жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд - София процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Удовлетворено е и допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато. Въззивният съд се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно тази практика при произнасянето си въззивният съд е длъжен да обсъди релевантните факти, относимите и допустими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по доводите и възраженията на страните. Тези процесуални задължения на съда, израз на състезателното начало и равенството на страните в процеса, са изцяло относими и към частното производство по чл. 274, ал. 2 от ГПК. В това производство, по правило, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не намират приложение, а съдът сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо (Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС). В случая, за да остави без уважение частната жалба на Н. Г. П., въззивният съд е приел, че за нея липсва интерес от предявените и водени искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК, чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД. За решаващо е счетено обстоятелството, че вземанията на „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД по договора за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022г., съответно спогодбата от 14.04.2022г. не са били материализирани в изпълнителен титул, не са подлежали на принудително изпълнение и е липсвала пречка за удовлетворяване на ищцата, кредитор на „Оратранс“ ООД, в изпълнителното производство. Обжалваното въззивно определение е постановено при нарушение на процесуалния закон, изискващ обсъждане на всички събрани доказателства и доводи на страните, и е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК). Съгласно представеното от „Оратранс“ ООД в частното производство удостоверение от ЧСИ Николета Кавакова, по арб. дело № 1/2022г. на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“ е било постановено ново решение (решение № 7 от 17.09.2024г.), издаден е бил нов изпълнителен лист от 20.12.2024г. (по т.д. № 2231/2024г. на Софийски градски съд) и въз основа на него „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД е било присъединено като взискател по изпълнително дело № 20229290401177 за суми, идентични с тези по първото арбитражно решение. Също съгласно удостоверението на частния съдебен изпълнител присъединен взискател в производството е била и Н. Г. П.. При спряно изпълнително производство съгласно издадена от съд обезпечителна заповед, е имало останала неразпределена сума от 38 784. 22 лева. Качеството на Н. Г. П. и на „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД взискатели в изпълнителното производство пред ЧСИ Николета Кавакова с длъжник „Оратранс“ ООД и зависимостта при удовлетворяването на вземанията им срещу дружеството предпоставя правен интерес от водения иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба на процесуалния закон (определение № 756 от 22.12.2011г. по ч. гр. д. № 641/2011 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 464 от 01.11.2016г. по ч. т. д. № 553/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 123 от 19.03.2018г. по ч. гр. д. № 668/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 324 от 13.06.2025г. по гр.дело № 4396/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.). Посочената практика е в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС относно правния интерес при отрицателните установителни искове. Съгласно възприетото в мотивите към т. 1 от решението интересът от решаване на правния спор по установителен иск винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че засяга правната му сфера; видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права, като те зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата. В тази връзка твърденията на Н. Г. П., че дружеството „Оратранс“ ООД е неин длъжник за парични суми, установено с влязло в сила решение, сами по себе си обосновават интерес от воденето на отрицателния установителен иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност (поради привидност) на сключените между ответниците договор за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022г. и спогодба от 14.04.2022г. Качеството на ищцата като кредитор е оспорено от „Ди Енд Ди Хотелс“ ЕООД, но по това възражение липсва произнасяне от страна на въззивния съд, съответно не е отречено, че „Оратранс“ ООД е длъжник на ищцата. За водения като евентуален конститутивен иск по чл. 135 от ЗЗД кредиторовото качество на ищцата е въпрос по същество. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Такъв, според трайната практика на ВКС (решение № 35 от 12.04.2018г. по гр.д. № 1783/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.), е и въпросът относно наличието или липсата на увреждащо кредитора действие – дали със сключването на договора от 10.01.2022г. и спогодбата от 14.04.2022г. се намалява възможността на ищцата да се удовлетвори от имуществото на „Оратранс“ ООД. Обжалваното въззивното определение следва да бъде отменено, с връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното съдът