Определение № 10315 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. М., П. В. М. и Е. - В. В. М. против Определение № 14682/16.04.2026 г., постановено по адм. д. № 12632/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от заплащането на държавна такса, оставена е без разглеждане жалбата на В. Б. М., П. В. М. и Е. - В. В. М. срещу отказ на директора на ДСП „Красно село“ за разглеждане на заявление ЗСП-Д-С-КС/1181/19.09.2024г. и е прекратено производството по адм. дело № 12632/2024г. Жалбоподателите искат определението да бъде отменено като неправилно. Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. Производството по адм. д. № 12632/2024г. по описа на Административен съд - София-град е било образувано по подадена жалба от В. Б. М., П. В. М. и Е. - В. В. М., с която се оспорва отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село за разглеждане на подаденото заявление № ЗСП-Д-С-КС/1181/19.09.2024г. В жалбата се сочи, че всеки от жалбоподателите „обжалва за себе си и като трета страна за останалите двама“. Прави се искане за освобождаване от държавна такса. С Разпореждане № 1411 от 14.01.2025г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателите в 7-дневен срок да представят документ за внесена държавна такса, а в случай, че поддържат искането си за освобождаване от държавна такса да представят доказателства за всеки от тях относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Указал е също така на П. В. М. и Е. - В. В. М., че следва да обосноват наличието на правен интерес от оспорването на посочения акт - по какъв начин отказът за разглеждане на конкретното заявление ги засяга лично и непосредствено. С разпореждането жалбоподателите са предупредени, че при неизпълнение на указанията в посочения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Срещу разпореждането е подадена частна жалба от В. Б. М., П. В. М. и Е. - В. В. М., която е оставена без разглеждане с Определение № 9157/17.03.2025г., оставено в сила с Определение № 7319/03.07.2025 г. по адм. дело № 5588/2025 г. по описа на ВАС. С Разпореждане № 32094/01.10.2025г. съдът повторно е указал на жалбоподателите да представят документ за внесена държавна такса, респективно - доказателства за всеки от тях относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно: отделни писмени декларации за семейно и имуществено състояние, документи, удостоверяващи доходите, трудова заетост, здравословното състояние и възраст. Указал е също да уточнят в какво се изразява отказът за разглеждане на заявление ЗСП-Д-С-КС/ 1181/19.09.20204г. - дали считат, че отказът е обективиран в писмо № 2205-94В-00-1986/20.09.2024г на директора на ДСП - Красно село, респективно – да уточнят дали това е актът, който оспорват. Повторно е указал на П. В. М. и Е. - В. В. М. и че следва да обосноват наличието на правен интерес от оспорването на посочения акт. Срещу това разпореждане също са подадени частни жалби, които са оставени без разглеждане с Определение № 40811/05.12.2025г., което е оставено в сила с Определение № 1222/04.02.2026 г. по адм. дело № 335/2026 г. по описа на ВАС. Първоинстанционният съд е приел, че в указания срок и към датата на постановяване на Определение № 14682/16.04.2026 г. указанията на съда за отстраняване на нередовностите в жалбата, дадени с Разпореждане № 1411 от 14.01.2025 г. и с Разпореждане № 32094/01.10.2025 г., не са изпълнени - не е представен документ за внесена държавна такса, нито някакви документи, относими към искането за освобождаване от държавна такса, поради което е оставил без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от заплащането на държавна такса, оставил е без разглеждане жалбата им срещу отказ на директора на ДСП - Красно село за разглеждане на заявление ЗСП-Д-С-КС/ 1181/19.09.2024г. и е прекратил производството по делото. Определението е частично неправилно. С разпореждания от 14.01.2025 г. и от 01.10.2025 г.(връчено на 01.11.2025г.-събота), съдът е дал указания на жалбоподателите да представят по делото в 7-дневен срок от получаване на съобщението документ за платена държавна такса в размер на 10 лева или ако поддържат искането си за освобождаване от държавна такса да представят доказателства за всеки от тях относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Оспорващите са били редовно уведомени за разпорежданията на съда. Първоинстанционният съд е приел, че в дадения срок жалбоподателите не са отстранили нередовността на жалбата, нито са представили доказателства по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Дадените от съда указания не са изпълнени нито в указания срок, нито след изтичането му, от страна на жалбоподателя П. В. М.. Оспорващият е направил искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, но не е представил каквито и да е доказателства, които да обосноват извод за липса на достатъчно средства за заплащането им, поради което съдът е постановил правилен съдебен акт в тази му част, който следва да бъде оставен в сила. По делото обаче са представени 2 броя декларации от 10.11.2025 г.(понеделник – първия работен ден след изтичане на 7 дневния срок) за материално и гражданско състояние във връзка с обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, подадени в указания от съда срок, от жалбоподателите В. Б. М. и Е. - В. В. М., които не са обсъдени от съда. В декларацията на В. Б. М. е посочено, че същата получава пенсия в размер на 690 лева, а в тази на Е. - В. В. М., че доходите ѝ се състоят от заплата в размер на 1 800 лева и пенсия в размер на 650 лева. Така представените доказателства установяват доходи на всяка от оспорващите, които са в размер, позволяващ им да заплатят държавната такса по делото в размер на 10 лева, поради което заплащането ѝ не би създало значителни затруднения на лицата. При липса на предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, искането за освобождаване от държавна такса е неоснователно, поради което определението в тази му част, макар и по различни мотиви, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилно обаче съдът е приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 3, оставил е без разглеждане подадената жалба и е прекратил съдебното производство. Съдебният акт, с който е оставена без разглеждане подадената от лицата жалба и е прекратено производството по делото преди да е стабилизиран акта на съда по повод искането за освобождаване от държавна такса, е преждевременно постановен. Докато въпросът за освобождаване от заплащане на държавна такса не бъде разрешен с окончателен съдебен акт страната няма задължение да внася дължимата държавна такса, като такова задължение настъпва с окончателния съдебен акт, приключващ това производство. Доколкото приключването на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не поставя автоматично началото на нов срок за внасяне на държавна такса, жалбоподателите следва да бъде уведомени от административния съд, че поради отхвърляне на искането за освобождаване от ДТ, всеки от тях дължи внасяне на такава. Предвид посоченото определението в прекратителната му част като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото съдът следва отново да укаже на жалбоподателите, че искането на всеки от тях за освобождаване от държавна такса не e уважено с влязъл в съдебен акт, поради което отново да им предостави срок за внасяне на дължимата такса. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение