Определение № 475 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 326/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба от ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място], представлявана от ТД”Държавен резерв”, [населено място] против определение № 1171 от 11.05.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 678/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 24.02.2011 г. по гр.д.2128/2001 г. на Бургаски районен съд за прекратяване производството по висящия пред съда иск по чл.74, ал.2 ЗС вр. чл.72 ЗС, предявен от ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] против М. Х. Ч. и др., като делото е изпратено по подсъдност на Бургаския окръжен съд. Ответниците по частната жалба М. Х. Ч., Д. Д. Ч., Ж. Х. Ч., Г. Д. Ч., С. Г. Д., Х. А. К., П. Х. Н., А. Д. П., Й. П. П., Ц. П. Ф., Д. П. П., Д. Т. Д., А. Т. Д. и Ш.-В. Т. Д.-С. оспорват допустимостта на частната жалба, евентуално – нейната основателност. Частната жалба е процесуално допустима, но не са налице предпоставки за допускането й до касационно обжалване. За да постанови атакуваното определение, Бургаският окръжен съд е изложил съображения, че всяко отделно подобрение не представлява отделен иска, а е конкретизация на един иск – този за извършени подобрения, поради което стойностите на тези подобрения следва да се сборуват, като се съобразят и квотите на собственост на всеки от ответниците. В случая исковете срещу част от ответниците надвишават 10 000 лв., поради което делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. Частният касатор счита, че е налице противоречива практика по въпроса за определяне родовата подсъдност при обективно и субективно съединени искове за заплащане на подобрения по чл.74, ал.2 вр. чл.72 ЗС, като се позовава на предходно влязло в сила определение на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 386/2008 г., с което е отменено определение на районния съд за изпращане на процесните искове като родово подсъдни на окръжния съд, по съображения, че всяко подобрение формира отделни искови претенции. По поставения въпрос е налице практика на ВКС /определение № 172 от 23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 82/2009 г., II т. о., ТК/ според която, посочените отделни видове СМР, за които се претендират направените разноски, не представляват множество отделни обективно съединени искове, а само уточнение на извършения ремонт /в случая преустройство на първия етаж от склад в административна сграда/. Атакуваното определение съответства на практиката на ВКС, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение