Определение № 2473 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на Р. М. Н., подадена чрез пълномощник – адвокат К. Костов, против Определение № 522/15.01.2026 г., постановено по административно дело № 2671/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действия на Началника на СГКК – Варна, обективирани в скица № 15-2415877/07.10.2025 г. за поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3801, състоящи се във вписване в КРНИ на В. Д. Т. за идеална част от правото на собственост на основание договор № 93, т.I, рег.№ 1344/09.02.1994 г. и е прекратено производството по делото. В жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да прекрати производството по делото, съдът е приел липса на правен интерес от оспорването, тъй като процесното вписване в кадастралния регистър се явява следствие от друго предходно и влязло в сила вписване на В. Д. Т. като собственик с дублиращи се права за заличения имот с идентификатор 10135.5401.3303, понастоящем съставляващ имот с идентификатор 10135.5401.3801, поради което се възпрепятства постигането на благоприятен за жалбоподателя резултат посредством жалбата му. Съдебното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установените по делото факти и с приложимия закон. Установено е, че на 20.08.2024 г. Р. М. Н. е придобил от С. П. Л. чрез покупко-продажба реално определена част от имот с идентификатор 10135.5401.3303, която съставлява имот с идентификатор 10135.5401.3801 по КККР на гр. Варна. По повод подадени от В. Д. Т. заявления и във основа на влязло в сила съдебно решение № 7766/26.07.2024 г. по административно дело № 2827/2023 г. на Административен съд – Варна, от страна на началника на СГКК – Варна е извършено вписване на В. Т. като съсобственик с дублиращи се права със С. П. Л. в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3303, находящ се в гр. Варна, [адрес], съгласно договор № 93/09.02.1994 г. За това вписване, Р. М. Н. е бил надлежно уведомен чрез пълномощника му адвокат К. Костов посредством писмо изх. № 24-35145/19.11.2024 г., което е получено от него на 21.11.2024 г., но не е било оспорено в законоустановения срок, включително и удължения такъв по чл. 140, ал. 1 АПК. При тези факти, правилен е решаващият извод на съда за това, че към месец ноември 2024 г., когато е било извършено вписването в регистъра на В. Т. по отношение на процесния имот, Р. М. Н. е притежавал качеството на заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР и е могъл да го оспори, за да предотврати влизането му в сила. В този смисъл, обосновано е прието отсъствие на правен интерес от оспорването, тъй като отмяната на вписването по отношение на имот с идентификатор 10135.5401.3801, няма да доведе автоматично и до отмяна на предходното извършено такова досежно заличения имот с идентификатор 10135.5401.3303, тъй като същото е влязло в законна сила и е породило правни последици. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата на основанието по чл. 159, т. 4 АПК, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,