Решение № 312 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление /РУ/ – Враца при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Враца, чрез процесуален представител, срещу решение № 1247/31.07.2025 г., постановено по адм. дело № 268/2025 г. на Административен съд - Враца, с което е обявена за нищожна негова Заповед № 1795з-612/21.05.2025 г., с която е отказано да бъде върнат лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, с номер на рама TRUZZZFV7G1019269, на Н. Р. П. и му е изпратена преписката за разглеждане и произнасяне. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно. Иска същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба – Н. Р. П., с адрес в гр. Враца, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното в настоящото производство първоинстанционно решение е постановено след като с влязло в сила решение № 724/22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 683/2024 г., по описа на АС – Враца, е отменен предишен отказ на началника на РУ – Враца при ОДМВР – Враца за връщане на същия автомобил, поради липса на посочени правни и фактически основания за издаването му, респективно при липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон и преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови процесното решение, административният съд е приел, че при новото произнасяне, макар и органът привидно да е изпълнил указанията за мотивиране, то последният като правна аргументация е посочил разпоредби и фактически основания, приложението на които е коментирано и съответно отречено в предходното отменително съдебното решение. По този начин макар да е посочил, че издава акта си в изпълнение на указанията на съда, дадени с влезлия в сила съдебен акт, органът е приел повторно същите фактическите установявания, като е посочил идентични правни изводи. С оглед тези съображения АС – Враца, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, е обявил оспорената пред него заповед за нищожна. Решението е правилно. Правилни са констатациите на административният съд, че при издаване на новата заповед е игнорирана силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 724/22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 683/2024 г., по описа на АС – Враца и дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. В последното съдът достатъчно ясно и подробно е коментирал регламентирания в чл. 84 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ред, по който се изземват вещите, посочени в чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, като е посочил и предвидените в закона случаи, при които вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета. Описаната хипотеза е налице, когато в срок от 60 дни от изземването или доброволното предаване на вещта, не постъпи искане за връщането й от държавата членка, въвела сигнала в Шенгенската информационна система /ШИС/, като последното следва да изхожда от съответния компетентен орган. С оглед горното, независимо, че още с отменителното решение съдът е посочил конкретния формуляр /Формуляр 38/, който следва да е подаден по надлежния ред от държавата членка, въвела сигнала, за да е налице изрично искане за връщане на лекия автомобил, органът при новото произнасяне не е съобразил това, а в противоречие с него е приел, че има такова, позовавайки се на информация от Бюро „SIRENE” – Италия, според която собственикът е изявил желание /устно/ да получи обратно автомобила си, което само по себе си безспорно не представлява такова искане. С оглед предходното, първоинстанционния съд обосновано е достигнал до извод за нищожност на оспорената пред него заповед на основание чл. 177, ал. 2 АПК поради несъобразяване на задължителните указания по приложение на материалния закон с влязло в сила съдебно решение и е изпратил преписката на органа за разглеждане и произнасяне по подадената от Н. П. молба с рег. № 179500-10941/20.11.2024 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 2400 лева с равностойност в 1227,11 евро, заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и договор за правна защита и съдействие от 20.08.2025 г., платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение