Решение № 1719 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, чрез юрк. Владимирова, срещу Решение 2575/13.04.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 1115/2023 г., с което, по жалбата на ОМИ-2004 ЕООД е отменено Решение РЗМ-5800-22/32-3636/04.01.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г. на директора на ТД на Митница София. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на оспорваното решение, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касаторът намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел и разгледал жалбата като допустима. Сочи, че с решението дружеството не е задължено да доплаща допълнително определени публични държавни вземания, предмет на корекция в Митническата информационна система за внос, предвид констатираното нарушение на чл. 70 от МКС. Излага, че в администратиния акт не е формиран изпълнителен титул, респективно липсва диспозитив за принудително изпълнение по чл. 19б, ал. 4 от ЗМ на сумите, предвид изтичането на срока по чл. 103, § 1 от МКС за уведомяване за възникналото задължение. С оглед на това касаторът намира, че ОМИ-2004 ЕООД няма правен интерес от оспорването. В касационната жалба се излагат и доводи за незаконосъобразност на съдебното решение. Касаторът намира, че АССГ едностранно и необективно е ценил доказателствата по делото. Излага, че необсъдено и игнорирано от първоинстанционния съд е останало копието от писмо на доставчика с покана за заплащане на фактура YG2019XJ045/26.03.2019 в размер на 9062 USD. Посочва, че първоинстанционният съд е следвало да възприеме извода на административния орган, че сумата по фактура YG2019XJ045/26.03.2019 е изплатена два пъти веднъж през 2019г. през валутната разплащателна сметка на дружеството и още веднъж през 2020г. през левовата разплащателна сметка, поради което е налице нарушение на чл. 70 от МКС. Излага, че съгласно чл. 70, § 1 от МКС базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост. Намира, че АССГ необосновано е дал превес на приобщената и обсъдена от административния орган обяснителна записка от счетоводителя на дружеството, към която са приложени и допълнителни документи копие от писмо от доставчика, мемориален ордер и счетоводни справки. Моли касационната инстанция да обезсили обжалваното решение. Алтернативно, в случай, че касационната инстанция не уважи доводите за недопустимост на обжалваното съдебно решение, иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред двете инстанции. Представя списък за разноски пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ОМИ-2004 ЕООД, чрез адв. М. Айдарова, в писмен отговор и в становище по съществото на спора отрича нейната основателност. Искат да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред АССГ е оспорено решение РЗМ-5800-22/32-3636/04.01.2023 г. към МД MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г. на директора на ТД на Митница София, с което е определено за доплащане вносно митническо задължение в общ размер 15072,70 лева, включващо публични задължения за антидъмпингово мито, мито и ДДС, ведно с дължимата лихва до погасяване на задължението. Според фактическите установявания на първостепенния съд на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ на ОМИ-2004 ЕООД е извършен последващ контрол на митнически декларации за режим Едновременно допускане на стоки за свободно обръщение и освобождаване за потребление за периода 01.04.2019г. 01.04.2022г. Съдът е констатирал, че с оспорения акт е прието, че при проверката е установено нарушение на чл. 70 от Регламент 952/13 на ЕСП и Съвета по митническа декларация MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г. с дата на вдигане на стоките 03.06.2019г., с която под посочения режим на внос от Китай са поставени 12911,72 кг. велосипеди и части за велосипеди, на стойност 9062 щ.д., съгласно представена фактура YG2019XJ045/26.03.2019. Митническите органи са установили, че посочената фактура е отразена в счетоводството на ОМИ-2004 ЕООД като дебит на сметка 3041 Стоки и кредит на сметка 401 Доставчици на 22.05.2019г. Прието е по делото, че съгласно хронологичен регистър на сметка 5041 Разплащателна сметка в долари на 12.07.2019г. кредитира сметка 401 Доставчици със сумата от 15 683,33 лв. за заплащане на фактура YG2019XJ045/26.03.2019, а изплащането на сумата е извършено на 15.07.2019г. Съдът е констатирал, че при проверка на счетоводните записи на ОМИ-2004 ЕООД за 2020г. е установено, че в кредита на хронологичена сметка 503 Разплащателна сметка в лева е налице запис от 22.12.2020г. в размер на 14 600лв. с описание МД01613R7/22.05.2019г. Шанхай ЮД, който дебитира сметка 401 Доставчици. За разплащането по делото е налично банково извлечение от 23.12.2020г. Съдът е посочил, че по делото е представено писмо от китайския доставчик на вносителя, с което последният е уведомен, че втората сума ще бъде задържана като депозит за следващи поръчки. Първоинстанционният съд е установил, че митническия орган не е кредитирал това писмо, като е приел, че по съществото си същото потвърждава констатациите за двойно плащане на сумата по посочената фактура. С оглед на това в обжалвания административен акт е определена действителна продажна цена в размер на сбора от двете плащания и е определена нова митническа стойност по декларация MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г., нова данъчна основа на стоките по деклацията и нов размер на публичните задължения. Административният съд е констатирал, че с оспорваното решение на директора на ТД на Митница София не се вземат под отчет определените задължения за главница и лихви, а е изложено, че само следва да се съобщи на длъжника за издаденото решение. Налице е посочване, че на основание чл. 29, във вр. с чл. 22, § 4 от МКС и чл. 19б, ал. 2 от ЗМ решението подлежи на предварително изпълнение. При горната фактическа установеност първостепенният съд е обосновал изводи, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие на материалния закон. АССГ е установил, че посоченото решение е постановено след изтичане на регламентирания 3- годишен срок. Приел е за безспорно, че митническата декларация е подадена и приета на 23.05.2019г., като към 03.06.2019г. стоките, предмет на тази декларация вече са били вдигнати. Констатирал е, че процесното уведомление до ОМИ-2004 ЕООД е изпратено на 01.08.2022г., което е извън предвидения тригодишен срок. В този смисъл е възприел за правилно изложеното от директора на ТД Митница София, че установените главници и лихви не следва да се вземат под отчет и не следва да се вписва в счетоводните документи на митническите органи размера на дължимите вносни или износни мита. Административният съд е отхвърлил възражението на директора на ТД Митница София за недопустимост на жалбата като неоснователно. Обосновал е това с аргумент, че невъзможността задължението да бъде взето под отчет, респ. длъжникът да бъде уведомен за него, налага наличието на специфична хипотеза, в която така съставеният акт има само установителен, но не и принудително изпълняем ефект. Изложил е, че установителният ефект на акта обуславя и потенциалната изпълняемост на решението. Административният съд е допълнил, че макар да не подлежи на принудително изпълнение, задължението подлежи на доброволно изпълнение, което обуславя и активната легитимация на ОМИ-2004 ЕООД. По същество на спора първоинстанционният съд е изложил, че при постановяване на обжалвания акт е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 2 от Регламент 952/2013. Посочил е, че противно на приетото от административния орган, данните по делото и изявленията на страните сочат ясно, че така извършеното плащане не е двойно, т.е. създаващо предпоставки да се определи една обща сума от двете плащания, а представлява повторно, недължимо плащане, извършено по погрешка. В тази връзка съдът е обсъдил представената още в хода на административното производство кореспонденция между ОМИ-2004 ЕООД и китайския му контрагент. АССГ изрично е изложил, че между страните не е спорно съдържанието на кореспонденцията. Административният съд е достигнал до извод, че тълкуването на чл. 70, ал. 2 от Регламент 952/2013, извършено от митчническите органи, в смисъл че разпоредбата допуска платените по погрешка суми да се включат в общата стойност представлява превратно тълкуване и би довело до нарушение на регламента. В тази връзка е допълнил, че националният орган е изследвал единствено плащането по процесната фактура без да са налице данни или анализ относно наличието на фактури, различни от декларираните и възможни, непредставени пред митническите органи фактури, респ. плащания във връзка с други фактури или скрити търговски взаимотношения. Излага, че спорът е концентриран единствено в наличието на т.нар. двойно плащане по една и съща фактура, за която по делото е представено достоверно обяснение, подплатено с потвърждаващи го данни от комуникацията между вносителя и доставчика. С оглед на това намира, че административният орган не обосновава извод за наличие на основание за промяна метода на изчисление на митническата стойност. АССГ за пълнота излага, че липсата на други укрити фактури, както и различни плащания по такива фактури, не позволяват процесната митническа стойност да бъде законосъобразно променена. Въз основа на така приетото отменя оспорвания акт като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Безспорно Съдът на Европейския съюз (СЕС) определя 3-годишния срок по чл. 103, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. като давностен срок, след изтичането на който митническото задължение се счита погасено /виж т. 28 от решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08, т. 80 от решението на СЕС от 15 март 2018 г. по дело C-256/16, т. 39 и т. 41 от решението на СЕС от 23 февруари 2006 г. C-201/04/. Това обстоятелство е посочено в мотивите на решението на директора на Териториална дирекция Митница София. С факта, че оспореният административен акт установява погасено по давност митническо задължение, което е публично държавно вземане, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се свързва правният интерес на дружеството да оспори този акт пред съда. Това е така, защото чл. 113 от Регламент /ЕС/ 952/2013 не регламентира правила, по които следва да се осъществява принудителното събиране на вносните или износните мита, когато те не са платени в определения срок, а препраща към правилата, регламентирани в законодателството на съответната държава членка. Чл. 170, ал. 3 от ДОПК предвижда, че може да се извърши прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. С оглед нормативно регламентираната възможност за прихващане на подлежащо на принудително събиране публично вземане с погасеното по давност митническо задължение е налице правен интерес за ОМИ-2004 ЕООД да се установи има ли погасено по давност задължение и ако има, в какъв размер е то, което може да се направи именно чрез обжалването на решението на митническия орган пред съда. В този смисъл е константната практика на ВАС (виж определения по адм. дела 8923/2021 г., 9098/2021 г., 8936/2021 г., 9100/2021 г., 8955/2021 г., 9123/2021 г., 11505/2021 и др.). Неоснователно е и възражението на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Безспорен по делото е фактът, че е налице двойно плащане на фактура YG2019XJ045/26.03.2019 веднъж през 2019г. през валутната разплащателна сметка на дружеството и още веднъж през 2020г. през левовата разплащателна сметка. Безспорно е и извършеното от ОМИ-2004 ЕООД осчетоводяване на фактурата и на плащанията по нея. Спорът между страните е как трябва да се третира повторното плащане. Митническият орган намира, че повторното плащане е част от действително платената цена на стоките, допуснати до свободно обращение с MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г., което е основание за промяна на митническата стойност на стоките. ОМИ-2004 ЕООД твърди, че второто плащане е плащане по погрешка, което не следва да води до промяна на митническата стойност на стоките. Неоснователно се явява твърдението на митническите органи в касационната жалба, че АССГ е ингорирал част от доказателствата по делото. Действително, както се твърди в касационната жалба, първостепенният съд не е обсъдил копие от писмо от доставчика с дата 04.12.2020г. с покана за заплащане на фактура YG2019XJ045/26.03.2019. Касационната инстанция констатира, че това е така, защото съдът е приел за безспорен факта за наличието на двойно плащане, което обезсмисля обръщането на специално внимание на писмото въз основа, на което е извършено второто плащане. Основателно се явява възражението направено в касационната жалба, че е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 от АПК, тъй като обсъджаната кореспонденция между доставчика и получателя е представена единствено на английски език. Настоящият състав намира, че макар и да е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 от АПК, в случая това нарушение не се явява съществено, тъй като обсъжданата кореспонденция на английски език е представена още в хода на административното производство. Същата е обсъждана от директора на ТД на Митница София и в обжалваното решение РЗМ-5800-22/32-3636/04.01.2023 г. към МД MRN MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г. и на част от нея (писмото от доставчика от 2020г., с което иска плащане по спорната фактура) митническия орган се позовава в касационната си жалба. Правилно АССГ е констатирал, че между страните не е спорно съдържанието на кореспонденцията. С оглед на това касационната инстанция намира, че нарушението не се явява съществено, налагащо отмяна на решението на първоинстанционния съд. Правилно административният съд е обосновал въз основа на доказателствата по делото, че само наличето на две плащания по една и съща фактура с една и съща стойност, в случая не създава предпоставки да се определи една обща сума от двете плащания, а представлява повторно, недължимо плащане, извършено по погрешка. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил представената още в хода на административното производство кореспонденция между ОМИ-2004 ЕООД и китайския му контрагент. Касационната инстанция споделя извода на АССГ, че тълкуването на чл. 70, ал. 2 от Регламент 952/2013, извършено от митчническите органи, в смисъл че разпоредбата допуска платените по погрешка суми да се включат в общата стойност представлява превратно тълкуване и би довело до нарушение на регламента. Националният орган е изследвал единствено плащането по процесната фактура без да са налице данни или анализ относно наличието на фактури, различни от декларираните и възможни, непредставени пред митническите органи фактури, респ. плащания във връзка с други фактури или скрити търговски взаимотношения. Спорът по делото се концентрира единствено върху квалификацията на т.нар. двойно плащане по една и съща фактура, за която по делото е представено достоверно обяснение, подплатено с потвърждаващи го данни от комуникацията между вносителя и доставчика. Касационната инстанция намира, че допълнителен аргумент в подкрепа на заключенито на АССГ е и фактът, отразен и в обжалваното решение на директора на ТД Митница София, че през 2021г. след като е констатирано погрешно извършеното повторно плащане ОМИ-2004 ЕООД е осчетоводило въз основа на мемориален ордер 09/01/31.01.2021г. двойно платена сума като е сторнирал второто плащане по сметка 401 Доставчици и го е осчетоводило в сметка 402 Доставчици по аванси. Това осчетоводяване е извършено преди проверката на митническите органи от 2022г. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В конкретния случай касационната инстанция намира, че митническият орган не се е справил с тази тежест на доказване. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като е мотивирал извод на материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, първостепенният съд е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника ОМИ-2004 ЕООД се дължат сторените разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лв., представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на директора на ТД Митница София за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение е малко по- високо от определеноето в чл. 7, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.