Определение № 2337 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1291/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Димитрова от гр. Русе, чрез адв. Филипов със съдебен адрес: гр. Русе, [улица], [номер] срещу определение № 105 от 10.01.2024г., постановено по адм. дело № 772/2023 г. от Административен съд-Русе, с което жалбата й срещу заповед № 1979/30.11.2023г. на директора на Агенция „Митници“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй като административният акт не подлежи на обжалване по съдебен ред. Частната жалбоподателка излага доводи за отмяна на съдебния акт като необоснован, неправилен, поради нарушение на материалния закон и постановен при нарушаване на съдопроизводствените правила. Претендира разноски. Ответникът – директорът на Агенция „Митници“ чрез процесуален представител Босилкова-Колипаткова представя писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за допустима - подадена в срок, от надлежна страна, участник в производството пред АС - Русе, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Административният съд е сезиран с жалба срещу заповед № 1979/30.11.2023г. на директора на Агенция „Митници“ (АМ), с която е наредено Е. Димитрова, изпълняваща длъжността „началник на сектор в АМ, с определено място на работа в сектор „Пътни такси и разрешителен режим“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториално дирекция Митница Варна да бъде преместена и да изпълнява служебните си задължения на длъжност „главен инспектор в ТД на АМ“, с определено място на работа в Звено І, Митнически пункт Капитан Андреево, Териториална дирекция Митница Бургас, при условията на командироване. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, съдът приема, че оспореният административен акт не съдържа белезите на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Заповедта на директора на агенцията за преместване на държавната служителка да изпълнява служебните си задължения от гр. Варна в гр. Бургас представлява вътрешноведомствен акт, тъй като с нея не се засягат елементи от съдържанието на служебното правоотношение, и не е постановена на основание на норми от Закона за държавния служител. Посочва, че като правно основание за произнасянето на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 10, ал. 15 от Закона за митниците (ЗМ), съгласно предложение първо на която разпоредба при служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция "Митници" за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Според съда тази норма е специална спрямо ЗДСл и дава изключителна компетентност на директора на АМ в условията на оперативна самостоятелносст да прецизира кадровото осигуряване на агенцията, т. е. той постановява оспорената заповед в качеството си на административен орган и ръководител, а не като орган по назначаването. С тези съображения първоинстанционният съд приема недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК и оставя жалбата без разглеждане, като прекратява производството по делото. Така постановеното определение е неправилно. Посочената в оспорената пред административния съд разпоредба на чл. 10, ал. 15 ЗМ регламентира институтът на преместването по този закон. В Закона за държавния служител също е уреден този институт с известни разлики, но и със сходство помежду им. Така например както преместването по реда на Закона за държавния служител, така и по Закона за митниците промяната може да засегне населеното място, в което служителят да изпълнява служебните си задължения. Подобна е уредбата и в други специални закони, свързана с възникването и развитието на служебното правоотношение и правомощията на органа по назначаване в тази връзка. И обратно на приетото от съда, че определянето на мястото на изпълнение на служебните задължения не е сред съществените елементи на служебното правоотношение е тълкуването, дадено по този въпрос в Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г., в съобразителната част на което е посочено, че „Промяната на населеното място, в което се осъществява държавната служба, е изменение на съществен елемент на служебното правоотношение". Посочено е в тълкувателното решение също, че актът за преместване на държавен служител при служебна необходимост е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения обжалваното определение е необосновано и неправилно и следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество на спора. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,