Определение № 212 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. манастир „Р. Б.”[населено място] срещу решение № 933 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 760/10 г. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено решение № 17 от 04.01.2010 г. по гр. д. № 530/08 г. на Районен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация Н. Г. Н. оспорва жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Н. Н. е предявил срещу М. манастир „Р. Б.”[населено място] установителен иск за собственост за част от поземлен имот № 85017 по плана за земеразделяне на землище[населено място], м. „Г. Корница” с площ 7.130 дка. Данъчната оценка на имота е 864.30 лв. според писмо на [община] от 26.01.2009 г. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, в редакцията до изменението с ДВ бр. 100/10 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Според чл. 69 ГПК вещните искове са оценяеми и цената им се определя въз основа на данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право, следователно и обжалваемият интерес за касационно обжалване се определя по този критерий. Въззивните решения с обжалваем интерес под 1 000 лв. влизат в сила от момента на постановяването им, с оглед разпоредбата на чл. 296 ал.1 т. 1 ГПК, като процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС, поради което съдът