Определение № 138 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на К. И. А. [населено място] ,съд адр. ул. К. водопад бл. 244 вх.Е ар.80 срещу разпореждане №426 от 20.09.2010г. по ч.гр.д. № 289/2010г на Върховен касационен съд, ІІІ г.о, с което и на основание 262 ал.2 т.2 от ГПК е върната частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение №275 от 27.05.2010г, постановено от същия състав на Върховен касационен съд, ІІІ г.о С обжалваното разпореждане е констатирано неизпълнение в срок на указание за внасяне на държавна такса от 15 лева по сметка на ВКС и прилагане на вносния документ. Частният жалбоподател К. И. А. оспорва законосъобразността на разпореждането за връщане на частната жалба предвид обстоятелството ,че в мотивите на обжалвания акт е третиран като лице от женски пол, същите цитирани в откъса „била уведомена на посочения от нея съдебен адрес”. Изтъква ,че не е бил уведомен лично на посочената дата, а чрез съдебен адрес и в тази връзка ,като е узнал по- късно за задължението си ,е упражнил правото да поиска удължаване на срока съгласно чл. 63 ал.1 от ГПК. Въпреки изтъкнатата в молбата причина, според жалбоподателя уважителна, е постановено обжалваното разпореждане. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима, по същество е неоснователна. Обстоятелството ,че в мотивите на обжалвания акт жалбоподателят А., лице от мъжки пол, е определен като страна и в тази връзка е отразено ,че „страната е била уведомена”, няма отношение към законосъобразността на разпореждането и неговата правилност. Правилна е констатацията в обжалвания акт, че указанието за внасяне на дължимата такса по чл. 275 ал.2 е надлежно съобщено на 29.06.2010г., правилно при изчислението на срока по чл. 60 от ГПК е прието неизпълнение на указанието до изтичането на дадения от съда срок, а молбата за продължаването му не е подадена своевременно. Същата е постъпила на 09.07.2010г ,два дни след като е изтекъл срока за изпълнение на указанията ,поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ГПК съставът на ВКС, ІІІ г.о правилно е приел,че условията на закона за продължаване на срок не са налице.Обосновано е и допълнителното съображение, че в същата молба липсва изтъкване на обстоятелства, които могат да се приемат за уважителна причина. Върховен касационен съд не приема доводите, че обстоятелствата по делото са обуславяли друго процесуално действие, освен връщане на частната касационната жалба О бжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о,