Определение № 211 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 617/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 14.02.2011г. по гр.д.№41/2011г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2760 лева и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 1365 лева. Жалбоподателят Д. С. Ш. поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на процесуален въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете на П. К. срещу Д. С. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2760 лева и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 1365 лева. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Д. С. на 14.03.2011г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на единият иск е 2 670 лева, а на другия е 1365 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът