Определение № 496 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1978/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Б. Б. касационна жалба на една от ищците - Д. Г. Д. срещу решение № 50/11.03.2024г. по възз.гр.д.№ 445/2023г. на АС - Бургас в частите, с които е потвърдено обжалваното от нея решение № 66/21.07.2023г. по гр.д.№ 601/2020г. на ОС - Сливен за отхвърляне на предявения от нея срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД пряк иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. М. при ПТП на 02.02.2020г. над присъдения размер от 30 000лв. до претендирания размер от 150 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2020г. до окончателното изплащане, и за присъждане на разноски в нейна тежест. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на иска. Претендира за присъждане на разноски.

Като необжалвано, решение № 50/11.03.2024г. по възз.гр.д.№ 445/2023г. на АС - Бургас е влязло в сила в частта, с която„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати, на осн. чл.432, ал.1 КЗ, на ищцата Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. М. при ПТП на 02.02.2020г. в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2020г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК. Според ищцата въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради което присъденото й обезщетение за неимуществени вреди е в силно занижен размер. Намира за неправилно приетото, че, независимо от доказано близките отношения с починалия – такива като между дъщеря и баща, от значение за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е това, че между тях все пак липсва биологична връзка, което намира за неправилно, нелогично и дискриминационно. Релевира, че съдът е следвало да се ръководи от степента на установените по делото отношения на близост, а не от липсата на биологична връзка. Отделно от това, ищцата поддържа, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен, че тя не познава биологичния си баща, като той дори не е вписан в приложения по делото акт за раждане, а биологичните деца на починалия живеят отдавна в чужбина и дори не е било възможно да бъдат призовани като свидетели по делото.

В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на ППВС № 4/23.12.1968г. по следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. От значение ли е липсата на биологична връзка между отглеждано дете и отглеждащ родител за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при настъпила смърт на едното от лицата?

3. Следва ли, когато прилага принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за размера на дължимото обезщетение конкретно - за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото?

Като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол е въведено основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - „очевидна неправилност“, с доводи, че въззивният съд е формирал правните си изводи, без да извърши детайлна преценка на конкретно установените по делото факти, съответно - да изследва в достатъчна степен отношенията между ищцата и починалия.

С подадения чрез юрисконсулт В. Й. писмен отговор ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва наличието на основания за допускане на касационен контрол и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби на двете ищци П. Д. и Д. Д. срещу първоинстанционното решение в частите, с които е частично отхвърлен искът на П. Д. и е изцяло отхвърлен искът на Д. Д. за обезщетения, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за неимуществени вреди от смъртта на М. М. при ПТП на 02.02.2020г.

Въззивният съд е приел за безспорно, че при ПТП, настъпило на 02.02.2020г. в резултат от противоправното поведение на застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите водач на МПС, е починал пешеходецът М.М.. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства е установил, че от 2007г. до смъртта си, в продължение на 13 години, М. е живял на съпружески начала с ищцата П. Д., като те са били едно семейство с рождената дъщеря на П.Д. - ищцата Д. Д., която към 2007г. е била на 12 години. Съставът на апелативния съд е приел за установено от гласните доказателства по делото, че М. е осигурявал материалната издръжка на П. и Д., тъй като е бил с добри доходи, а П. се е грижела за него. Установил е, че отношенията между М. и Д. са били като между баща и дъщеря, като Д. не е познавала биологичния си баща, а е възприемала М. като баща и го е наричала „татко“, той й е помагал в уроците и е осигурявал издръжката й и при следването и я обгрижвал много добре като баща. Въз основа на свидетелските показания въззивният състав е установил, че смъртта на М. се е отразила много тежко и на двете ищци - те са били в неадекватно състояние, били са съкрушени, наложило се е да пият лекарства, на втората седмица след инцидента са напуснали апартамента, в който са живеели заедно, и са отишли да живеят при родителите на ищцата Д., не са можели да спят, плачели са постоянно, приемали са антидепресанти, променили са се, не искали да имат контакти с други хора, като състоянието на Д. е било дори емоционално по-лабилно от това на нейната майка.

С въззивното решение, което в тази част, като необжалвано, е влязло в сила, на ищцата Д. Д. е присъдено застрахователно обезщетение, на осн. чл.432, ал.1 КЗ, за неимуществени вреди от смъртта на М.М. в размер на 30 000лв. Произнасяйки се относно активната материалноправна легитимация на ищцата Д. Д., съставът на апелативния съд е изходил от даденото нормативно тълкуване в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Приел е, че, макар по делото да няма данни и твърдения М. да е имал намерение да осинови Д., по делото е категорично установено въз основа на свидетелските показания, че между двамата е имало топли отношения като между баща и дъщеря, тъй като М. е отглеждал Д. от 12-годишна възраст, издържал я е и я подпомагал и са били заедно едно семейство, а Д. го е възприемала като баща, наричала го е „татко“ и от раждането си не е имала баща и не е виждала биологичния си баща. Направен е извод, че приетите за установени отношения сочат на трайна и дълбока емоционална връзка по см. на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК. Също така въз основа на свидетелските показания съставът на апелативния съд е установил, че от загубата на М. Д. е претърпяла значителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди/ 30 000лв./ въззивният състав е отчел приетото за установено от свидетелските показания, че ищцата е понесла много тежко смъртта на М., била е съкрушена и неадекватна, не се е хранела, плачела е постоянно, наложило се еда взема лекарства и се е променила. От друга страна е съобразил, че към момента на ПТП Д. е била на 25 години, живеела е самостоятелно, преодоляла е първоначалния шок и е намалял интензитетът на скръбта й. Отчетен е и фактът, че между Д. и М. все пак липсва биологична връзка.

Не следва да се допуска обжалване на основанието „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като приложното му поле не е обосновано от касатора.

Изведено от практиката на касационния съд, основанието предполага въззивното решение да е постановено при установимо пряко от мотивите му особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд би било явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК само в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.

В случая аргументи за обосноваване на приложното поле на основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не са изложени. Релевирани са единствено доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които обаче са извън предмета на селективната фаза на касационното производство и не могат да обосноват допускането на обжалване.

И трите поставени въпроса са свързани с критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Доколкото ищцата е посочила, че е неправилно прието за правно - релевантно обстоятелство липсата на биологична връзка, съответно, че не са изследвани действителните й отношения с починалия, по въпросите е обосновано наличието на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че обжалването на решението в обжалваните от ищцата части следва да се допусне за преценка дали даденото разрешение по въпросите е в съответствие с посочената и служебно известната на съда съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ищцата не дължи внасяне на ДТ, на осн. чл.84, ал.1, т.4 ГПК, предвид влязлата в сила присъда.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: