Определение № 531 от 28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 91/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. А. чрез адв. Я. Д. срещу решение от 516 от 09.11.2010г по гр.дело № 749/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, с което след отмяна на решение №647 от 18.08.2010г на П.,на основание чл. 144 от СК касаторката е осъдена да заплаща издръжка на пълнолетния си син. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалния въпрос уважил ли е въззивния съд недопустимо и в нарушение на чл. 266 ал.2 т.2 от ГПК доказатественото искане за допускане и разпит на свидетел във въззивната инстанция ,ако фактът, за който се свидетелства, е настъпил преди подаване на възизвната жалба .Поддържат се всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК Цитира се решение ТР № 1 от 04.01.2001г на ОСГК,изтъква се противоречие на обжалваното решение с решение №27 от 19.03.2009г на ОС Стара Загора и реш. № 111 от 13.04.2009г на ОС Велико Търново Изтъкнатата съдебна практика е извън задължителната и по същество се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,във връзка с приложеното ТР № 1 от 04.01.2001г на ОСГК липсва обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По изведения процесуалноправен въпрос основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не се установява и не е подкрепено със доводи и съображения от касаторката в изложението на защитата, приложеното ТР № 1 от 04.01.2001г на ОСГК съдържа указания относно допускането на доказателства от въззивния съд при действието на ГПК (отм). Върховен касационен съд не приема и довода за наличие на основание по чл. чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,тъй като в приложените съдебни решения е отказано допускане или обсъждане на доказателства по аргумент от чл. 266 ал.2 от ГПК въз основа на преценка ,че в конкретния случай не се касае за нови доказателства или за нововъзникнали факти .В настоящия процес, при иск за издръжка, възприятията на допуснатия от въззивния съд свидетел са свързани с доходите на отсъстващата от страната ответница, получавани в чужбина, възприятията на този свидетел са за факти, настъпили след приключване на делото в парва инстанция и поради това въззивният съд е преценил наличие на нововъзникнало обсотятелство, за което доказателствените възможности не са прекрудирани. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,а изведения в изложението въпрос е формулиран без да отчита разликата за случай, при който нововъзникнало обстоятелство се твърди и доказва след подаване на въззивната жалба, т.е в хода на въззивното производство и случай като настоящия, при който обстоятелството е възникнало преди подаване на въззивната жалба, но след приключване на делото в първа инстанция. В този случай допустимостта е обусловена от ограничаващото забраната правило на чл. 266 ал.1 от ГПК и страната може да сочи гласни доказателства за твърдението си още с жалбата, щом свидетелството е за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в първа инстанция. Правилата са регламентирани в чл. 260 т.5, т.6 от ГПК. В тази връзка обжалваното разрешение не поставя въпрос, който е противоречиво решаван, неоснователно се сочат като обосновка решения от съдебната практика, в които са преценени други фактически обстоятелства. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.