Определение № 247 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1618/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от [община] в едномесечния срок от постановяване на необжалваемото решение на Върховния касационен съд, състав на Второ т.о. под № 180/11 януари 2016 г. по т.д.№ 1618/2014 г. по описа на същия съд, с което е заявено искане за изменението му в частта за разноските и допълнително присъждане на сумата 1947,79 лв., представляваща държавна такса, възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице. [фирма] не е взело становище по искането в срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК. При преценка на допустимостта и основателността на искането настоящият съдебен състав на Второ т.о. на ВКС съобрази следното: Молбата с вх. № 1533/11.02.16 г. на ВКС е подадена от заинтересована легитимирана страна в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК и се явява процесуално допустима. Разгледано по същество, искането за изменение е неоснователно. С решението на ВКС, чието изменение е поискано, са присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски за всички инстанции, включващи поисканото юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал. 8 ГПК в редакцията му от 20.07.2007 г., бр. 59 на ДВ, и държавна такса съобразно представения с молба вх. № 12654/25.11.2015 г. списък по чл.80 ГПК на поисканите от [община] – касатор по делото – разноски. Молбата на кмета на общината, приподписана от процесуалния представител – юрисконсулт С. Н. е представена преди проведеното последно съдебно заседание на 1.12.2015 г и приложеният към нея списък по чл.80 ГПК е предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските, съгласно чл.80 изр.2 ГПК. С решението на ВКС е отменено Решение № 51/14.02.2014 г. по в.т.д.№ 1433/2013 г. на Старозагорския ОС в частта, с която е потвърдено решение № 962/19 юли 2013 г. по гр.д.№ 171/2013 г. на РС Стара Загора в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] Г. срещу [община] иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за разликата над 369, 39 лв. до сумата 17641,47 лв.и вместо него е постановено отхвърляне на иска на [фирма] Г. срещу [община] за сумата 17272,08 лв. В останалата му част въззивното решение на Старозагорския ОС е оставено в сила. [фирма] Г. е осъдено да заплати на [община] разноски по делото общо за трите съдебни инстанции в размер на 4650 лв. От мотивите на решението на ВКС е видно, че присъдената сума включва по 1200 лв. адвокатско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК за всяка инстанция общо 3600 лв. юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, пред които Община Ст.З. е защитавана от юрисконсулт, определено съобразно чл.7 ал. 2 т. 4 на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и заплатената държавна такса във въззивното и касационното производство – съответно 510 лв. и 540 лв. Присъдени са всички претендирани съобразно списъка по чл.80 разноски. Същият не включва заплатено възнаграждение за вещо лице и такова не се дължи на страната предвид диспозитивното начало в гражданския процес. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.248 ГПК