Определение № 286 от 15.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5044/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 252 от 21.07.2016 г. по гр. д. № 346/2016 г. Врачански окръжен съд е потвърдил решение № 285/ 1105.2016 г. постановено по гр. д. № 4011/2015 г. на Врачански районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. А. А., Е. И. А. и Д. И. А. срещу А. Х. И. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответника, че в кадастралната карта на [населено място] неправилно е отразена границата между поземлен имот (ПИ) 12259.1025.120, собствен на ищците и ПИ 12259.1025.121, собствен на ответника, като част от имота на ищците с площ от 33 кв. м. от юг е заснета като част от имота на ответника. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищците с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка по въпросите, преформулирани от съда, в съответствие с правомощията му за това: - планът за отчуждаване на имоти за обществено мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.) имал ли е непосредствено отчуждително действие; - прилагали ли са се забраните по чл. 59, ал.1 ЗТСУ и чл. 40, ал. 1 и 2 ЗПИНМ за имоти, които подлежат (са подлежали) на цялостно отчуждаване поради включването им в парцел, отреден за обществено мероприятие с план по чл. 22 ЗТСУ. Твърди се, че въпросите обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба. то основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: За да отхвърли иска съдът е приел, че не се установява да е налице грешка в кадастралната карта и действителното правно положение относно принадлежността на правото на собственост върху имотите. От фактическа страна по делото е установено, че общият на страните наследодател А. И. А. през 1962 г. е дарил на синовете си И. и Х. А. А. по ½ ид. ч. от дворно място с площ от 997 кв. м., съставлявало парцел V в кв. 26 по плана на [населено място], кв. М.. По данни от приетата техническа експертиза парцелът е бил отреден за имот пл. № 25 по кадастралния план от 1948 г. В следващия кадастрален план от 1968 г. имотът е заснет като два имота с пл. №№ 79 и 80, които не са равни по площ и са включени в общ парцел в кв. 27, който е отреден за десет имота. Към тази дата във всеки от имотите са били построени двуетажни жилищни сгради на калкан (вероятно тип близнак), които са заснети в плана. Няма данни съсобственици да са извършили делба на притежаваните от тях имоти. В кадастралния план от 1986 г. имотът отново е заснет като два имота като границата между тях е идентична с тази от предходния план. Надарените са се разпоредили с придобитите от тях права в полза на синовете си както следва: през 1995 г. Х. А. И. и съпругата му са дарили на сина си А. Х. Х. дворно място с пл. № 80 в кв. 27 в [населено място], кв. М., цялото с площ от 498 кв. м. с намиращите се в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и стопански постройки. През 2003 г. И. А. А. и съпругата му са дарили на сина си Д. И. А. 1/2 ид. ч. от имот пл. № 79 в кв. 27 по плана на [населено място] от 1986 г., целия с площ от 550 кв. м. заедно с първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, заедно с първия етаж от пристройката към нея, както и стопанската сграда застроена на площ от 40 кв. м. През 2011 г. е одобрен регулационен план на [населено място], който е и действащия регулационен план. В този план имотите са заснети с пл. №№ 120 и 120 и за тях са отредени парцели, съответно ХVІ-120 и ХV-121 в кв. 27. От извършен оглед вещото лице е установило, че стопанската постройка в имота на ищците 12259.1025.120 не е нанесена в плана, а също така е била достроявана в посока имота на ответника. При изготвяне на кадастралната карта граница между двата имота е нанесена така, че тя свързва ъглите на жилищната сграда и стопанската сграда в имот 12259.1025.120 (между т. 1 и 3 по скица № 1 към заключението). Тази граница не съответства на материализираната на място ограда, която минава между т. т. 1 и 2, нанесени в същата скица. С гласни доказателства е установено, че между двата имота има материализирана ограда, която според свидетеля Н., който е съсед на страните от 1990 г., оградата не е местена. Ищците са се позовали и на придобивното основание давностно владение. Въззивният съдът е формирал правните си изводи само въз основа на установените с приетата техническа експертиза данни относно кадастралното заснемане на имотите в изработените и приети кадастрални планове през 1968, 1986 г. и приетия ПУП 2005 г. и установеното от тях, че за имотите пл. № 79 и 80 не са отреждани парцели. Те са били включени заедно с други имоти в един общ парцел, тъй като са се намирали в кв. М., територията на който е била със статут на санитарна зона, поради което за този квартал не са правени регулационни разработки. Във връзка с позоваването на придобивния способ давностно владение е приел, че той е неприложим поради установената в чл. 59, ал. 1 ЗТСУ, действала до отмяната й през 2001 г. забрана за придобиване на реална част от парцел, а след отмяната на забраната е приел, че няма данни от имотите да са обособени парцели с лица и квадратура. За този извод се е позовал на допълнителното заключение на вещото лице. Споделил е и изводът на първоинстанционният съд, относно това, че тъй като имотите са били с лице, по-малко от установения минимален размер за лице на парцел с действалите ЗПИНМ и ЗТСУ, ищците не са придобили вещни права върху владяния от тях имот на това оригинерно основание. Направил е извод, че едва след изменението на изискванията за минимална площ и лице на парцела с приемането на ЗУТ, т. е. след изготвянето на регулационния план през 2011 г. въз основа на ПУП от 2005 г., имотите са отговаряли на тези изисквания и за тях е могло да се формират самостоятелни парцели, но този изтекъл период от време до предявяване на иска е недостатъчен. От това е приел, че оградата, поставена между двата имота и показваща параметрите им, в които са били ползвани, не може да се приеме като имотна граница. Допускането до касационна проверка се иска по въпросите планът за обществено мероприятие има ли непосредствено отчуждително действия и съставлява ли пречка за придобиване на реална част от парцела по давност, ако тя отговаря на изискванията за образуване на парцел. Прилага ли се забраната на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ за имоти, които подлежат на цялостно отчуждаване, поради включването им в парцел за обществено мероприятие. Поставените въпроси са обосновали решаващите изводи на съда и са основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по тях. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.