Определение № 1290 от 07.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 642/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [община] чрез процесуалния й пълномощник - адв. Д., срещу решение № 1002/21.07.2025г. по в.гр.д. № 814/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 20216/12.12.2024г. по гр.д. № 4673/2023г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С него е оставено без уважение искането на [община] за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца в размер на сумата от 9 060 лева. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Изтъква, че въззивният съд не е взел предвид, че доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение пред първата инстанция е представено още с исковата молба, а именно на стр. 10 от първоинстанционното дело. Сочи, че разходът за заплатено адвокатско възнаграждение е включен в списъка му за разноски по чл. 80 ГПК, срещу който ответникът не бил възразил. С оглед изложеното счита, че е представил своевременно доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение и му се следва присъждането на сумата. По подробно изложените доводи претендира допускане на касационно обжалване, отмяна на акта и присъждане на разноски за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси: 1. „Как следва да процедира съдът в производството по чл. 248 ГПК за обжалване на решението в частта относно разноските, когато в договора за правна помощ, представен от някоя от страните е посочено, че адвокатското възнаграждение се заплаща по един от два алтернативно посочени начина – в брой или по банкова сметка, ако в хода на делото страната е представила доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по банков път, което решаващият съд не е взел предвид при постановяването на решението си в частта за разноските?; 2. „До кой момент следва да бъдат представени от страната доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение?“; 3. „Следва ли страната да представя доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, ако в договора за правна помощ не е уточнено дали плащането ще се извърши в брой или по банкова сметка, ако сумата на възнаграждението е под праговете, предвидени в ЗОПБ и няма нормативно установено задължение за извършване на плащането по банков път?“. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2012г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД е подало отговор на частната касационна жалба от 19.02.2026г. чрез процесуалния си пълномощник – юриск. Боденски, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложените доводи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд, сезиран с частна жалба срещу определението на СГС, с което е оставено без уважение искането на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, е приел, че към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 7550 лв., без включен в сумата ДДС, платимо в брой или по банков път. Апелативният съд е счел, че до приключване на устните състезания не са били представени доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път, а такива се приложени едва към молбата по чл. 248 ГПК, но не следва да се съобразят, тъй като са преклудирани. Предвид горното е заключил, че първоинстанционният съд основателно е отказал присъждането на разноски за адвокат на ищеца и е потвърдил обжалваното определение. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, тъй като не се установява вероятност обжалваният акт да е нищожен или да е недопустим. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба. Първият поставен от жалбоподателя въпрос касае доказването на сторените разноски от страната и се явява обуславящ с оглед мотивите на съда и твърденията на страната, че още с исковата молба е представила документ за плащане на адвокатското възнаграждение. Питането отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, като следва да бъде уточнено по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно доказването на сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Налице е и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като следва да се прецени съответствието на даденото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателят - Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Предвид този извод на съда не следва да се обсъждат предпоставките за допускане до касация на съдебния акт по останалите поставени въпроси. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, като в случаите когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане в договора за правна защита, то следва да бъде документално установено със съответните документи, удостоверяващи плащането. Съобразно разясненията присъждат се доказано сторени разноски, без да се ограничават начините и доказателствата, с които заплащането на разхода може да бъде доказано в исковия процес. С определение № 696 от 20.12.2012г. по ч.гр.д. № 403/2012г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, е прието, че съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските, трябва да се увери, че те действително са направени от страната и че са във връзка със защитата й по делото. В цитирания акт се посочва, че законът не предвижда някаква формална процедура за приобщаване към делото на доказателствата за извършване на разходите. След като по делото са приложени доказателства за извършени такива и има искане за възлагането им, съдът е длъжен да ги присъди, а къде точно по делото са приложени документите, представляващи доказателства за сторените разноски, е ирелевантно. Налице е и установена практика на ВКС, обективирана в определение № 94/10.05.2022г. по ч.гр.д. № 1146/2022г. на 2 г.о. на ВКС и посочените в него определение № 400/09.07.2015 г. по ч. т. д. № 1123/2015 г. на 1 т. о. и определение № 70/30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на 2 г. о., с която е прието, че документът за задължаване сметката на страната - платец на адвокатско възнаграждение, се ползва с доказателствена сила за плащане на задължението, в случай че процесуалният представител не оспорва получаването на сумата. По отношение адвокатското възнаграждение, страни по облигационната сделка са съответната страна - упълномощител и процесуалния й представител - адвокат, а не противната по спора страна. Въззивното определение се явява неправилно с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Апелативният съд е постановил акта си, като не е съобразил представения още с исковата молба документ на страница 10 от първоинстанционното дело, представляващ „Движение по сметка“ от дата 31.03.2023г., от който е видно че по описания вальор чрез системата Бисера е наредено от [община] плащане на сумата от 9060,00 лв. по посочената фактура № 920/27.03.2023г., която сума представлява именно уговореното по договора за правна защита адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС. Този документ установява задължаване сметката на страната - платец с уговореното адвокатско възнаграждение и следва да се приеме за доказателство за заплащане на същото, още повече, че допълнително са представени самата фактура и платежно нареждане от 31.03.2023г. Документът е представен с исковата молба, а не след приключване на устните състезания, като предвид горепосочената практика на ВКС, доводите на ответната страна, че не бил сред описаните доказателства, които са приложения към исковата молба, сред които са само доказателствата по спора по същество, са ирелевантни, тъй като в закона не е предвиден специален ред за приобщаване на доказателства за сторени разноски по делото. Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от ищеца още с исковата молба е представен документ за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което заявеното му своевременно искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е следвало да бъде уважено. Ответното застрахователно дружество чрез процесуалния си представител - юриск. Боденски в съдебно заседание пред първоинстанционния съд при представяне на списъка с разноски по чл. 80 ГПК е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК / в приложимата редакция на същата/, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител процесуални действия. Настоящият съдебен състав съобразява задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, съгласно което определените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения не следва да се възприемат за дължим размер, а могат да служат само като ориентир. При определяне на възнаграждението от съда с оглед основателността на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК следва да се отчете спорния материален интерес / два иска – съответно с цена 80 000 лв. за заплащане на застрахователно обезщетение и акцесорен за сумата от 5133,33 лв. – лихва за забава/, обема на извършените процесуални действия / в производството са събрани писмени и гласни доказателства, проведени са две съдебни заседания/, поради което възражението за прекомерност се явява частично основателно и възнаграждението на ищцовата страна следва да бъде намалено до размер от 4 090,33 евро / с левова равностойност 8 000 лв., с включен ДДС, който се явява справедлив и обоснован. С оглед горното въззивното решение в частта за разноските, имащо характер на определение, следва да бъде допуснато до касация, като бъде отменено обжалваното определение и потвърденото с него определение на СГС, като вместо това бъде изменено първоинстанционното решение и на [община] бъдат присъдени сторените за първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4090, 33 евро / с левова равностойност 8000 лева/. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,