Определение № 2018 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2024 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Станкова от гр. София [улица], чрез адв. С. Георгиева от Адвокатска колегия - София срещу определение № 119 от 04.01.2024 г., постановено по адм. д. № 11428/2023 г. на Административен съд – София – град. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на оспорването по същество. Ответникът – кмета на Столична община, редовно уведомен по реда на чл. 232 от АПК не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на кмета на Столична община да се произнесе по заявление с рег. № СОА23-ГР94-5594 от 18.10.2023 год. с което е поискал деактуване като общински на недвижими имоти, актувани с Акт за частна общинска собственост №2467/12.01.2012 год. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 159, т. 1 от АПК разглеждането на оспорването е недопустимо, тъй като с непроизнасянето на сезирания орган не е формиран мълчалив отказ, съставляващ годен за оспорване административен акт в хипотезата на фикцията по чл. 58, ал. 1 от АПК. За да стигне до този извод, съдът приема, че заповедта по чл. 64, ал. 1 от ЗОС, с която се деактува имот като общинска собственост няма характеристиките на индивидуален административен акт в хипотезите, уредени в чл. 21 от АПК, поради което формиран мълчалив отказ по подадено заявление за деактуване не е акт, подлежащ на оспорване по реда на съдебноадминистративното производство. Като допълнителен аргумент съдът е посочил и разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗОС, която изрично предвижда, че при конкуренция на права спорът се решава по общия исков ред. По тези мотиви, съдът приел, че по подаденото заявление не е формиран годен за оспорване по реда на административното производство административен акт, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното производство. Обжалваното определение е правилно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за общинска собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. В този смисъл, при непроизнасянето на сезирания административен орган не е формиран годен за обжалване мълчалив отказ. Отписването на недвижимите имоти от актовите книги за общинска собственост е вътрешнослужебен акт, пораждащ права и задължения единствено за подчинените органи по актуването на общинската собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. Както правилно приема решаващият съд обжалването на отказ за отписване от актовите книги е недопустимо и по аргумент от ал. 2 на чл. 64 ЗОС, според която споровете за материално право /в т. ч. относно правото на собственост върху актуван имот/, се решават по реда на общото исково производство. Предвид цитираната разпоредба жалбоподателят, който претендира права върху имотите, предмет на атакувания отказ, може да ги установи, както и да оспори доказателствената сила на акта за общинска собственост, в общо исково производство, но не и пред административния съд. Дейността по актуване и деактуване на имотите - общинска собственост по чл. 56 и чл. 64 от ЗОС е дейност по управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост съобразно чл. 5, ал. 3 от ЗОС няма правопораждащо действие, а представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици. С него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тези юридически факти или обстоятелства. Регистрацията в тях има само декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В същите се отразяват само данни относно движението и промяна на собствеността. Лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване. В този смисъл е формирана константна съдебна практика. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, приложим на основание чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение