Определение № 459 от 05.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 363/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на К. И. Б. срещу разпореждане на Софийски градски съд от 24.02.2014 год., по ч.гр.д.№ 14 603/2013 год., за връщане частната жалба на настоящия частен жалбоподател, приета в канцеларията на СГС с вх.№ 120 350/29.10.2013 год. и за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство по делото. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. Обстоятелството, че прекратителния съдебен акт е постановен за първи път от въззивната инстанция обуславя правен извод, че в случая достъпа до касационен контрол не е обусловен от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, поради което същите, изложени по реда на чл.284, ал. 3, т.1 ГПК от служебния процесуален представител на жалбоподателя за производството пред ВКС – адв. Ел.П.- САК, не следва да бъдат обсъждани. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С частна жалба вх. на СРС № 1038199/17.10.2013 год., приета в канцеларията на СГС вх.№ 120350/29.10.2013 год. на СГС, частният жалбоподател К. И. Б. е обжалвал първоинстанционното определение на Софийски районен съд от 24.09.2013 год., по гр.д.№ 11965/2006 год., с което е оставена без уважение молбата му, основана на чл.83, ал.2 ГПК, за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на сумата 25.00 лв. за производството по отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд от 25.01.2008 год., по гр.д.№ 11965/2006 год., последната - заявена с молба вх. на СРС № 1031163 от 09.08.2013 год.. С разпореждане от 07.11.2013 год. така подадената от Б. частната жалба е оставена без движение от СГС с указания за внасяне на д.т. в размер на сумата 15.00 лв. и за „уточняване на петитума и”, без да бъде съобразено обстоятелството, че по въпроса за дължимата за частното въззивно производство д.т. е налице произнасяне от администриращия същата съд – СРС, който с разпореждане от 25. 10. 2013 год./ стр.79/, макар и в известна степен непрецизно е освободил жалбоподателя от внасянето и, приемайки, че такава не се дължи от него. В изпълнение на дадените му указания от въззивната инстанция, получени лично на 26.11.2013 год., К. И. Б. е депозирал молба с вх. на СГС № 134207/26.11.2013 год., с която позовавайки се на постановките в ТР № 6/ 06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на съда в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК, е поискал от въззивния съд да бъде освободен от внасяне на д.т. от 15.00 лв. за частното производство и предвид обжалвания първоинстанционен съдебен акт – и от внасяне на д.т. за извънинстанционното производство пред ВКС в размер на 25.00 лв.. С разпореждане от 29.11.2013 год. СГС е указал на молителя да представи актуална декларация за семейно и имотно състояние, с оглед установяване на предпоставките по чл.83, ал. 2 ГПК, като е посочил, че е извън компетентността му да се произнесе по искането, обективирано в т.2 на молбата - за освобождаване от д.т. за производството по отмяна пред ВКС. Новите указания на въззивния съд са съобщени на адресата им на 03.01.2014 год., който с молба вх. на СГС № 763 от 06.01.2014 год., т.е. в рамките на определения от съда срок, е представил актуална декларация по образец за семейното си и имотно състояние. С разпореждане от 15.03.2014 год., т.е след около близо два месеца по- късно, К. И. Б. е освободен от внасяне на д.т. за производството пред СГС, образувано по подадената от него частна жалба вх. на СРС № 1038199/17.10.2013 год., приета с писмо вх. на СГС№ 120350/29.10.2013 год.. Въпреки това със същия съдебен акт отново е разпоредено оставяне на „исковата молба/?!/ без движение”, като на жалбоподателя са дадени следните указания: „В едноседмичен срок от съобщаването да се уточни петитума на частната жалба. При неизпълнение частната жалба ще бъде върната”. На 01.02.2014 год. тези указания са съобщени на страната, техен адресат, а на 24.02.2014 год., поради неизпълнението им в указания едноседмичен срок, е разпоредено връщане на частната жалба и прекратяване на въззивното производство по делото. Определението е неправилно и следва да бъде отменено. Освен, че същото е изготвено в недопустим за съдебен акт небрежен от външна страна вид - написано ръкописно, нечетливо, със съдържащи се в него задрасквания и неясни съкращения, то е и процесуално незаконосъобразно. Дадените на страната указания при оставяне на „исковата молба„ без движение, но във вр. „с петитума на подадената частна жалба” са не само неясни и вътрешно противоречиви, но не са били и необходими, доколкото искането и предмета на частната жалба на настоящия частен жалбоподател са достатъчно ясни и не се нуждаят от уточняване. Отделен остава въпросът, че този петитум е могъл да бъде изведен и от съдържанието на частната жалба, вкл. с оглед посочения в титулната и част първоинстанционен съдебен акт, предмет на предприетото обжалване, без да бъде нарушено диспозитивното начало и равенството на страните в процеса. Нещо повече, доколкото понятието ”петитум” е правен термин, а видно от документите по делото във въззивното производство частният жалбоподател не е бил представляван от адвокат, каквото изискване не е и въведено от законодателя за този стадий на процеса, то следва да бъде споделено като основано на процесуалния закон становището на процесуалния представител на Б., ангажиран за настоящето производство, че дадените указания, в този си твърде общ вид, са неразбираеми за последния, поради което той не е бил длъжен да ги изпълни. Обстоятелството, че разпореждането за оставяне без движение е постановено в нарушение на процесуалния закон е достатъчно, за да се прецени като процесуално незаконосъобразно и обусловеното от него разпореждане за връщане на частната жалба, Що се касае до въпроса дали въззивният съд е оправомощен да се произнесе по искането за освобождаване на частния жалбоподател от внасяне на д.т. за производството по отмяна по реда на чл.278, ал.1 и сл. ГПК, то съществува процесуален ред, по който съдът в сочената хипотеза дължи произнасяне и това не процесуалният ред, по т.2 от разпореждането на СГС от 29. 11. 2013 год., независимо от нелицеприятните и обидни квалификации в частната жалба, които, обаче, подлежат на санкциониране по изрично указан в закона ред. Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на ІІ т.о. на ВКС