Определение № 4728 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2198/2024 г.

Производството е по чл. 251 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от частния жалбоподател „Ел Джи Хелиос“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Л. Георгиев, с която се иска тълкуване на определение № 2750 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2198/2024 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, досежно това дали „издаденото удостоверение № 136 от 10.12.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строежа представлява според съда надлежния административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Ответниците – М. Георгиев, М. Станчева и Д. Димчева, чрез пълномощника си адв. Л. Георгиев, изразяват становище за основателност на искането. Ответникът – Т. Благоева, в приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Кавалджиев, изразява становище за неоснователност на искането. Искане за тълкуване на определението на ВАС е неоснователно. С определението, чието тълкуване се иска, ВАС е оставил в сила определение № 2188/20.11.2023 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 68/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „Ел Джи Хелиос“ ЕООД срещу разрешение за строеж № 415/27.11.2015 г., издадено от главния архитект на Община Благоевград за изпълнение на обект „Приобщаване на балкон към самостоятелен обект с идентификатор 04279.626.85.5.6 /жилище, апаратамент/“, поради липса на правен интерес и на подлежащ на обжалване административен акт. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, подлежи единствено диспозитивът на съдебния акт, който се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на акта /тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Предмет на тълкуване може да бъде съдържанието на диспозитива на тълкувания съдебен акт, което води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил и обуславящо невъзможност за прилагане на правните последици от акта. Настоящият съдебен състав намира, че определение, чието тълкуване се търси, съдържа ясно и разбираемо формулирана воля на съда, която не се нуждае от тълкуване. Съдът се е произнесъл по частната жалба, с която е сезиран и е постановил конкретен диспозитив, който не поражда неяснота, подлежаща на тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид, че по същество с молбата си от 08.03.2024 г. адв. Л. Георгиев иска допълване на мотивите на съдебния акт и произнасяне на съда по отношение на акт – удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, който не е предмет на съдебното производство и срещу който с жалба не е бил сезиран първинстанционният съд. Извън правомощията на ВАС е да осъществява правни консултации по отношение на страните по делото, извън предмета на спора, какъвто е и поставеният въпрос в подаденото искане. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания за тълкуване на постановеното съдебно определение, поради и което молбата следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение,