Решение № 2021 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14673/2013 г.

Решение № 2021 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14673/2013 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на ПП "Съюз на демократичните сили", ПП "Обединени земеделци", ПП "Движение Гергьовден, ПП "Радикалдемократическа партия в България" и ПП "Българска социалдемократическа партия" срещу писмо с изх. № 09-00-7 от 2.10.2013 г. на министъра на финансите, издадено при условията на заместване, с което е направен отказ на искане за получаване на държавна субсидия. В жалбата се съдържа оплакване, че направеният отказ не е съобразен с целта на закона, поради което и на основание чл. 146, т. 5 АПК се иска, той да се отмени като незаконосъобразен и по съображенията, изложени в представените писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна-министърът на финансите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна и твърди, че направеният отказ е законосъобразен по изложените съображения в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу отказ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Между страните не се спори, а това се установява и от приложените доказателства, че Коалиция "Съюз на демократичните сили" (СДС), образувана между партиите, подали настоящата жалба, е регистрирана в ЦИК с решение № 2349-НС от 1.04.2013 г. за участие в изборите за народни представители, проведени на 12.05.2013 г., е получила 1,37% действителни гласове. При този изборен резултат Коалиция СДС е счела, че има право да получи държавна субсидия за периода на мандата на 42 Народно събрание и е поискала от министъра на финансиите да й бъде предоставена такава. На искането заместник-министърът на финансите, при условията на заместване според представената заповед № ЗМФ-1186 от 30.09.2013 г., е направил отказ да предостави държавна субсидия на коалицията, като се е позовал на чл. 26 ЗПП и съдебна практика - решения, постановено от Върховния административен съд по идентични казуси. Отказът за предоставяне на държавна субсидия е предмет на настоящото производство. Настоящият състав намира, че той е валиден и законосъобразен по следните съображения: Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия според чл. 21 ЗПП. Редът за отпускане на държавната субсидия за политическите партии и коалиции от партии е визиран в чл. 25-28 ЗПП. В чл. 25 са посочени субектите, на които се предоставя държавна субсидия, между които е и коалицията от партии, но тя трябва да отговаря на трите кумулативно изисквани предпоставки, посочени в ал. 1: да е регистрирана в ЦИК за участие в избори; 2: да е участвала в последните парламентарни избори и 3: да има избрани народни представители. Коалиция СДС няма избрани народни представители, поради което за нея не е изпълнено третото кумулативно изискване и законосъобразно й е отказано получаването на държавна субсидия. В чл. 26 ЗПП законодателят е посочил, че държавна субсидия се отпуска ежегодно на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. В тази норма не са посочени коалициите от партии, участвали при последните парламентарни избори, непредставени в Народното събрание, които са получили не по-малко от същия процент действителни гласове. Тезата, която се развива в жалбата и в представените писмени бележки е, че партиите и коалициите от партии са равнопоставени според законодателя, поради което е налице законодателен пропуск относно отпускането на държавна субсидия за коалициите от партии. Молбата е този пропуск да бъде запълнен от съда, чрез тълкуване. Тази теза за законодателен пропуск не може да бъде споделена най-малкото, защото ЗПП е изменян няколко пъти, като последното изменение е обн. в ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 г. и ако законодателят е искал да предостави субсидия на коалициите от партии при същите условия като тези на партиите посочени в чл. 26 би го направил изрично. Партиите и коалициите от партии са равнопоставени единствено при участие в изборния процес, но не и след приключването му. От съдържанието на чл. 25 и 26 следва безспорния извод, че само коалициите от партии, които са парламентарно представени получават държавна субсидия. Потвърждение за този извод е и начинът на разпределянето на държавната субсидия, уреден в чл. 25, ал. 3 ЗПП. Този извод се отнася и за направената аналогия с чл. 79 ИК в жалбата. Позоваването на Регламент (ЕО) № 2004/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище е некоректно, защото този регламент се отнася за политическите партии и обединение от партии, но на европейско равнище. Самата Коалиция СДС не твърди, че е обединение от партии на европейско равнище. От изложеното следва, че отказът от предоставянето на държавна субсидия не е постановен в противоречие с целта на ЗПП. В чл. 26 ЗПП и чл. 25, ал. 1 и 3 ясно е направено разграничението между партия и коалиция от партии относно получаването на държавна субсидия след приключването на изборния процес и отчитането на изборните резултати. Субсидират се субектите по чл. 26 и тези по чл. 25, ал. 1. При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 АПК не се установи наличие на основания по чл. 146 за отмяната на обжалвания отказ. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя следва да се остави без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Жалбоподателят следва да заплати на Министерството на финансиите разноски, в размер 150 лв., определени на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение