Решение № 10375 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2020 г.

Решение № 10375 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Бургас, представен от юрисконсулт Г. Тенева, срещу решение № 149/03.02.2020 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. № 2760/2019 г., с което е отменена разпоредбата на чл. 36 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Бургас в частта "... или от концесионер, на който е предоставено право на експлоатация на гробищен парк. ". Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него с чл. 9а, ал. 6 ЗМДТ е уредено правомощието на общинския съвет да предостави събирането на таксата за гробни места на концесионера, на който е възложено извършването на услугите, поради което отменената от съда част от разпоредбата на чл. 36 от Наредбата за определянето... не противоречи на чл. 121 ЗМДТ. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от подзаконовия нормативен акт. Ответникът по касация - прокурор от Окръжна прокуратура Бургас не изразява становище по жалбата. Заключението на участващия в касационното производство на основание чл. 217, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Първоинстанционното съдебно производство пред АС Бургас е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас против чл. 36 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Бургас в частта "... или от концесионер, на който е предоставено право на експлоатация на гробищен парк. ". Мотивите на първоинстанционното решение съдържат описание на динамичния фактически състав по издаването на подзаконовия нормативен акт и констатация за кворума и мнозинството при приемането на наредбата с решение по т. 2, протокол № 21 от заседание на общинския съвет, проведено на 20.12.2016 г. За да отмени оспорената част от наредбата, съставът на АС Бургас е приел, че дадената с нея уредба противоречи на чл. 121 ЗМДТ, който предвижда събирането на такси за гробни места да се осъществява от съответните служби на общината, стопанисващи гробищните паркове. Дължимото съответствие на нормите от наредбата с нормативните актови от по-висока степен е обосновано с позоваване на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 и чл. 15 ЗНА. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и неправилен. Решението на тричленния състав на АС Бургас е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на прокурора е съществувало и е надлежно упражнено /вж. чл. 186, ал. 2 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Първостепенният съд е обсъдил фрагментарно приложимото позитивно право при преценката за съответствие по чл. 192а, изр. 2 АПК. Цитираното от него правило на чл. 121 ЗМДТ е ограничено до уредба на обществените отношения по събирането на такса за гробни места, когато услугата се предоставя от служби на общината, стопанисващи гробищните паркове. След новелата на ЗМДТ от ДВ бр. 96/2017 г. /в сила от 02.01.2018 г./ с приемането на чл. 9а, ал. 6 е създадено правомощие на ОбС да определи кои от установените със закон местни такси да не се събират по реда на чл. 9а, ал. 1 ЗМДТ /т. е от общинската администрация/, а да се събират от концесионер, на когото е възложено предоставянето на услугите. В този случая съветът може да реши концесионерът да задържи целия или част от размера на събраните такси. Изменението на ЗМДТ с приемането на чл. 9а, ал. 6 ЗМДТ кореспондира с чл. 53 от Закона за общинската собственост, който предвижда неосъществяваните от общински предприятия дейности по чл. 53 ЗОС за са възлагат по реда на Закона за обществените поръчки и на Закона за концесиите. При действието на чл. 6, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ЗК и чл. 8, ал. 1 от закона общинската концесия за услуги е форма на публично-частно партньорство, при която публичен орган възлага на икономически оператор предоставяне и управление на една или повече услуги, различни от строителство, срещу което предоставя на икономическия оператор правото да получава приходи от извършването на тези услуги при поемане на оперативния риск. В контекста на горното не противоречи на нормативен акт от по-висока степен предоставянето с чл. 36 от Наредбата на правото на концесионер да събира такса за гробни места, когато на такъв е възложено извършването на услуги във връзка с експлоатацията на гробищен парк. Когато услугите се предоставят от служители на общината, то събирането на таксите ще се осъществява по реда на чл. 121 и чл. 9а, ал. 1 ЗМДТ. При осъществяване на услугите по ползване на гробни места от концесионер, на който е предоставено правото на експлоатация на гробищен парк отменената част от разпоредбата на чл. 36 от Наредбата е с характер на решение по чл. 9а, ал. 6 ЗМДТ за събиране на таксите от концесионера. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на протеста срещу съответната част от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Бургас. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,