Определение № 4256 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (наименувана "жалба") на К. Николов от [населено място], община Тетевен, област Ловеч, чрез пълномощника адв. Жеков, срещу разпореждане № 1682/13.02.2024 г. по административно дело № 297/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от председателя на шесто отделение на ВАС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. Николов срещу решение № 115 от 11.10.2023 г., постановено по административно дело № 410/2022 г. на Административен съд - Ловеч и е прекратено производството по делото. Изложени са твърдения за неправилно прилагане на процесуалния закон. По наведените в частната жалба съображения се претендира отмяна на оспореното разпореждане и приемане на касационната жалба за процесуално допустима. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ловеч, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. По делото е установено, че при извършена служебна проверка по реда на чл. 213б, ал. 3 от АПК председателят на шесто отделение на Върховния административен съд е установил, че касационната жалба на К. Николов е процесуално недопустима, като подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по жалба на К. Николов срещу решение № 2153-10-79 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 101-04-97-7 от 31.08.2022 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ловеч, с което, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено разпореждане № 101-04-97-3 от 19.04.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО са посочени съдебните производства с предмет на спора отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Посоченото разпореждане има за правна последица прекратяване на отпуснатото обезщетение за безработица, поради което попада в приложното поле на нормата. Неоснователни са изложените в частната жалба възражения. Предмет на подадената от К. Николов жалба до директора на ТП на НОИ – Ловеч е незаконосъобразността на разпореждане № 101-04-97-7 от 31.08.2022 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ловеч. Кодексът за социално осигуряване е специален закон и предвиденото в него задължително обжалване по административен ред и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал. 1 от КСО, защото според тази разпоредба предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Предвидения в КСО ред за обжалване по чл. 117 и чл. 118 от КСО е специален и дерогира общите правила на АПК, а от друга страна, разпоредбата на чл. 119 от КСО кореспондира с въведените изключения по чл. 131 от АПК от принципа за двуинстанционен контрол. Предметът на съдебен контрол обхваща решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО и потвърденото с него разпореждане. Процесното разпореждане попада в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. За разлика от хипотезата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, която не е налице, в случая е без значение размера на материалния интерес по делото. Издаденото впоследстие разпореждане за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност в отделно производство и не е предмет на правния спор. Предвид горното следва да се приеме, че в случая е било налице основанието по чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК за оставяне на касационната жалба без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Председателят на шесто отделение на ВАС правилно е приел, че съдебният контрол от по-горна съдебна инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК е процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК е оставил касационната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Поради това постановеният от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение