Определение № 286 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 907/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. кооперация К. кредитоконсулт-Р. против решение № 340/8.07.2010 г. по в.гр.д. № 188/2010 г. на Русенски ОС, с което, след отмяна първоинстанционното решение, касаторът е осъден да заплати на Ю.К.-М. и Ст.М. от Р. сумата 1 500 лв., частично предявена от 5 868 лв., на основание чл.55,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноски. Ответниците по касационната жалба са подали отговор, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и че решението е законосъобразно, като претендират за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е прието, че сключеният между страните комисионен договор на 21.04.2006 г. е нищожен поради липса на предмет и основание-чл.26,ал.1 ЗЗД, тъй като е записано само, че ответникът ще получи комисионна 3 000 евро от стойността на процесния апартамент по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който ответникът се е подписал, като пълномощник на продавача Д. АД-Р.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че тъй като не бил подписан комисионен договор, а договор за посредничество, затова по редица въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва: Доколкото посредничеството е фактическа дейност, доказването на изпълнението се ограничава от чл.164,ал.1,т.3 и 4 ГПК. Затова обжалваното решение противоречало на Р № 64/6.03.3008 г. по т.д. № 651/2007 г. на І т.о. Противоречие няма. Въззивният съд е приел, че в случая не може да се установява съдържание на договор за посредничество на стойност над 5 000 лв. с гласни доказателства-чл.164,ал.1,т.3. Законът не прави разлика дали се касае за фактическа дейност или нещо друго. С представеното решение е прието, че няма нарушение на чл.133 ГПК-отм., тъй като с гласните доказателства е установявано дали гл.счетоводител говори и разбира български език, както и наличието на преговори. Въпросът за тълкуването на договорите бил решен в противоречие с Р № 81/7.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на І т.о., с което е прието, че съгласно чл.20 ЗЗД меродавна е изявената, а не предполагаема вола на страните, и съдът е длъжен да изясни само изявената воля, като не я подменя. Това е направил и въззивният съд, а касаторът се опитва да обоснове предполагаема воля. Съдът не бил съобразил чл.51,изр.2 ТЗ, което противоречало на опр. № 80/3.11.2008 г. по т.д. № 390/2008 г. на І т.о. и Р № 117/27.10.2008 г. по гр.д. № 284/2007 г. на РС-Каварна. Но определенията по чл.288 ГПК и невлезлите в сила съдебни решения, както и арбитражните решения-представено е едно такова, не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Представеното Р 1442/23.12.2003 г. по гр.д. № 411/2003 г. на ТК-І т.о., касае нищожност на сделки, поради липса на формата, предвидена в специалния закон-чл.3,ал.1ЗАЗ, докато в обжалваното решение се прилага чл.26,ал.1 ЗЗД. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество, със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.