Определение № 439 от 02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 71764 /19.10.2010 година на Л. К. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. К. М. -САК срещу въззивно Решение от 05.08.2010 година, постановено по гр. възз. д. Nо 1164/2010 година на Софийският градски съд, в частта по извършване делбата на апартамент в[населено място] жк.”З. п.” бл. 139. С обжалваното решение, Софийският градски съд в производство по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение от 24.01.2007 година по гр.д. Nо 14187/2003 година на Софийския районен съд 60 с-в. по извършване делбата между страните по делото –наследници на К. Л. –поч. 30.10.2002 година на апартамента в[населено място]- жк.”З. п.” бл. 139, в частта с която същият е възложен на основание чл. 288 ал.2 ГПК / отм./ в полза на преживялата съпруга В. М.. За да извърши делбата по реда и на основание чл. 288 ал.2 ГПК / отм./ въззивният съд е приел, че от страна на преживялата съпруга има надлежно и в срок заявена претенция по чл. 288 ал.2 ГПК/ отм./, тази претенция е привилегирована пред претенциите по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./ на наследника, който е живял в имота заедно с наследодателя и налице са предпоставките на закона- делбеният имот е имущество, придобито от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност и заявилият претенцията преживял съпруг да не притежава друго жилище. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа п о чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод, че въпросът за възможността да се уважи възлагателна претенция по чл. 288 ал.2 ГПК / отм./, когато такава не е заявена в преклузивния срок по чл. 288 ал.5 ГПК / отм./, а е заявена само претенция по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР 45/1987 година на ОСГК на ВС т.е. налице е основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както се разрешава противоречиво от съдилищата предвид възприетата теза на въззивния съд и изводите на съдилищата по същия въпрос, обективирани в Решение Nо 465 от 04.10.1988 година по гр.д. Nо 384/1988 година на ВС-I отд., Решение Nо 414 /22.11.1989 година по гр.д. Nо 329/1989 г. ВС-I отд., Решение Nо 580 от 29.12.1989 година на ВС- I отд., Решение Nо 401 от 09.06.2004 година по гр.д. Nо 803/2003 година на ВКС-I отд. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация В. М. чрез адв. Д. П.- САК, с който се оспорват релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и основателност на касационната жалба по същество. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск и определената пазарна цена на делбения имот от 53 000 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. При данните по делото и представената практика на съдилищата не може да се приеме, че поставеният с изложението процесуално-правен въпрос за допустимостта за възможността да се уважи възлагателна претенция по чл. 288 ал.2 ГПК / отм./, когато такава не е заявена в преклузивния срок по чл. 288 ал.5 ГПК / отм./, а е заявена само претенция по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./, е разрешен в противоречие със задължителната практика - ТР 45/1987 година на ОСГК на ВС. Не може да се приеме, че е налице противоречие с разясненията на посоченото тълкувателно решение, тъй като разглежданата по делото хипотеза не касае случай на липса на заявена претенция за възлагане на делбения имот, имущество съпружеска имуществена общност, от страна на преживелия съпруг- съделител в делбения процес, нито спор кое съдебно заседание е първо след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С разясненията на ТР 1/2009 година ОСГКТК на ВКС се приема, че за да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК. Цитираните като съдебна практика решения на ВС и ВКС, не сочат на противоречива практика на съдилищата по формулирания обуславящ изхода на спора въпрос тъй като всичките- Решение Nо 465 от 04.10.1988 година по гр.д. Nо 384/1988 година на ВС-I отд., Решение Nо 414 /22.11.1989 година по гр.д. Nо 329/1989 г. ВС-I отд., Решение Nо 580 от 29.12.1989 година на ВС- I отд., Решение Nо 401 от 09.06.2004 година по гр.д. Nо 803/2003 година на ВКС-I отд., касаят хипотези в които лисва заявена в срок претенция за възлагане на делбения имот или е пропуснат прекузивния срок за предявяването на такава. В кориците на делото се съдържат данни за писмена молба с искане за възлагане на делбения имот на основание чл. 288 ал.2 и ал.3 ГПК от 22.02.2006 година, датата на провеждане на съдебното заседание. Т.е. поставеният въпрос предполага други факти, каквито по делото липсват, поради което и съдебната практика относно последиците в процесуалното поведение на съда при тези други от гл.т. на факти хипотези не може да обуслови извод за противоречиво разрешаване на определен въпрос от различните съдилища. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия