Решение № 7168 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2009 г.

Решение № 7168 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Кръстю Рангелов Попов от гр. Пловдив, срещу решение № 1279/4.12.2008 г., по адм. д. № 1281/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът Румен Рангелов Попов, изразява становище, че касационната жалба е основателна и моли да се уважи. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Кръстю Рангелов Попов срещу отказа на н-ка на РДНСК да разгледа жалбата му срещу Акт за узаконяване № 5/5.11.1991 г. на четвърто кметство при община гр. Пловдив, обективиран в писмо изх. № Ц-45-00-673/23.05.2008 г. За да постанови решението си съдът приел, че отказът е законосъобразен, тъй като актът за узаконяване № 5/5.11.1991 г. е влязъл в сила и не подлежи на отмяна. Решението е правилно. Процесният отказ, обективиран в посоченото писмо, представлява акт по реда на чл. 216, ал. 5 ЗУТ, с който н-кът на РДНСК е приел, че жалбата срещу акт за узаконяване № 5/5.11.1991 г. е процесуално недопустима и не е разгледал същата по същество. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че посоченият акт за узаконяване е влязъл в сила и не подлежи на оспорване, включително и по искането за обявяването му за нищожен. Че актът за узаконяване в сила е установено и прието в мотивите към решение № 78/31.01.2007 г., по адм. д. № 75/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 8997/1.10.2007 г., по адм. д. № 4850/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение, както същото е прието и в оспорения отказ съобразно. Установено е безспорно, че след издаването на акт за узаконяване № 5/5.11.1991 г., жалбоподателят е упражнил правото си да го обжалва, която е уважена и същият е отменен със Заповед № ОА-502/13.05.1992 г. на зам. кмета и главен архитект на община гр. Пловдив. Тази заповед е отменена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗАП със Заповед № ОА-2040/27.11.2002 г. на кмета на община гр. Пловдив. Жалбоподателят не е обжалвал тази заповед и тя е влязла в сила. С влизането й в сила, влиза в сила и процесният акт за узаконяване и същият не подлежи на обжалване след като е изчерпана процедурата за това. Актът за узаконяване замества разрешението за строеж, което е следвало да се издаде, както и към момента на издаване на акта за узаконяване, строежът, който е узаконен е бил реализиран. Законодателната уредба за отмяна на разрешение за строеж, респ. акт за узаконяване (след изчерпване на процедурата по обжалването му), последователно е била, че те не се отменят след като строежът е реализиран. В този смисъл е чл. 229, ал. 2 ППЗТСУ , действувал към момента на влизането в сила на акта за узаконяване; чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ , чл. 156 ЗУТ. Тези норми са процесуални, установяващи правото да се предяви жалба срещу разрешение за строеж, респ. акт за узаконяване, до определен момент, след който това право се погасява. Процесната жалба е подадена при действието на чл. 156 ЗУТ, поради което същата е била процесуално недопустима на посоченото основание, поради което актът на н-ка на РДНСК, като краен резултат, че жалбата срещу акта за узаконяване е процесуално недопустима, е правилен, но по изложените съображения. Неправилно е разбирането му, че не е компетентен да се произнася по нищожността на акт за узаконяване. Чл. 216, ал. 1 ЗУТ изключва от пряк съдебен контрол актовете за узаконяване на строежи по препратка на § 184, ал. 10 ЗУТ, като за същите е предвидена задължителна административна процедура за обжалването им пред н-кът на РДНСК, като предпоставка за съдебното обжалване. Чл. 216, ал. 5 ЗУТ е определил кръга на правомощията на н-кът на РДНСК, който може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт, да го измени или да отхвърли жалбата. От кръга на тези му правомощия, при констатиране нищожността на обжалван пред него акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, той ще го отмени, а ако актът не е нищожен, ще отхвърли жалбата. След като не е предвиден пряк съдебен контрол за обжалване на актовете за узаконяване, то и позоваването на нищожност не подлежи на пряк съдебен контрол, а по реда на § 184, ал. 10 ПЗР на ЗИДЗУТ във връзка с чл 216, ал. 1 ЗУТ. Н-кът на РДНСК правилно е приел, че жалбата е процесуално недопустима, както и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон съдът е приел, че не са налице основания за отмяната му по чл. 146 АПК. Решението е обосновано, като съдът е изложил съображения по всички възражения посочени в жалбата и правните му изводи кореспондират с доказателствения материал. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила.