Решение № 14917 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2016 г.

Решение № 14917 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на инспектор Н. П. Н. - полицейски орган в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР против решение № 870/15.02.2016 г. по адм. дело № 12608/2015 г. на Административен съд - С.-град. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Мейл. БГ" ЕАД, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че същата е неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи като се отмени оспорения съдебен акт и се отхвърли първоначалната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Предмет на съдебното оспорване пред първоинстанционния съд е разпореждане рег. № 126600-7776/01.12.2015 г. на полицейски орган при ГДБОП до управителя на "Мейл. БГ" ЕАД да предостави информация от регистрацията, свързани електронни пощенски кутии и логове за периода 07.07.2015 г. до момента, относно потребител в сайта www. mail. bg, регистрирал и ползвал пощенска кутия: vmbal_sofia2016@mail. bg. Поводът за издаване на разпореждането е постъпил сигнал от Пета градска многопрофилна болница за активно лечение - С. на 12.09.2015 г. до директора на ГДБОП относно многократно подавани анонимни сигнали от електронна поща, с които се уронвало доброто име на болницата. "Мейл. БГ" ЕАД е оспорил пред съда посоченото разпореждане на полицейския орган с мотиви, че предоставяната услуга от дружеството не може да се квалифицира като услуга на информационното общество по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за електронна търговия. Поддържа, че дружеството е предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения, поради което приложимият ред за предоставяне на изисканите данни е уреден в този закон, респ. Наказателно-процесуалния кодекс. Административният съд е приел, че обжалваният акт не съдържа явно определен адресат и фактически основания за издаването му. На следващо място е приел, че жалбоподателят е предприятие, предоставящо обществени електрони съобщителни мрежи и/или услуги съгласно § 1, т. 50 ЗЕС и неправилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и 3 ЗЕТ. С разпореждането се изисква предоставяне на информация, която представлява лични данни, защитени от закон и предоставянето й следва да стане по специално уредения начин в Закона за електронните съобщения - чл. 251б и сл. Посочил е, че полицейският орган не се е съобразил с изключението на чл. 1, ал. 4, т. 2 от ЗЕТ, съгласно което разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани със защита на личните данни, включително в областта на електронните съобщения. При тези съображения, съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон и е отменил същото. Касационната инстанция намира, че решението е правилно и не са налице основания за отмяната му, по следните съображения: В оспореното разпореждане, полицейският орган, при изпълнение на възложените му функции, като се е позовал на чл. 39, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 3, т. 2 ЗМВР, с оглед извършване на проверка в ГДБОП-МВР по сигнал, е поискал от "Мейл. БГ" ЕАД в качеството му на доставчик на услуга по смисъла на чл. 16, ал. 1 и 3 ЗЕТ да предостави определена информация, описана по-горе. Съгласно посочените текстове от закона, ГДБОП осъществява оперативно-издирвателна дейност, свързана с компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи, която има за цел установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност. За изпълнение на тези правомощия, служителите могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които следва да съдържат изброените в чл. 64, ал. 5 ЗМВР реквизити, в т. ч. посочване на фактически и правни основания за издаването му. Издателят на акта, в качеството си на полицейски орган, разполага с правомощието да издава разпореждания по чл. 64, ал. 1 ЗМВР, когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В случая, от данните по административната преписка е установено, че повод за издаване на разпореждането е постъпил сигнал от изпълнителния директор на Пета многопрофилна болница за активно лечение - С. ЕАД, с искане за изясняване на описаните обстоятелства, които според подателя увреждат доброто име на болницата и работещите в нея. Спорните въпроси по делото са дали "Мейл. БГ" ЕАД е доставчик на електронна съобщителна услуга по см. на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС и вида на информацията, която се търси от полицейския орган, попада ли в някоя от хипотезите на чл. 251б и сл. от Закона за електронните съобщения и съответно - трябва ли да се спази предвидения специален ред в чл. 251в и сл. от ЗЕС за предоставянето й от дружеството. С писмо вх. № 126600-6921/13.11.2015 г. председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, в отговор на запитване от ГДБОП относно дейността на "Мейл. БГ" ЕАД, е изразил становище, че предоставяната от предприятието услуга - електронна поща, не попада под легалната дефиниция на § 1, т. 17 ДР на ЗЕС "електронна съобщителна услуга". Полицейското разпореждане е адресирано до "Мейл. БГ" ЕАД в качеството му на доставчик на услуга по см. на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ. Чл. 16, ал. 1 ЗЕТ, на която се е позовал полицейският орган в разпореждането си, гласи, че доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако: не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна, като в ал. 2 от същия чл. са посочени и изключенията. В чл. 16, ал. 3 ЗЕТ е предвидено, че по искане на компетентен държавен орган в случаите, установени със закон, доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му. Нормата на чл. 16, ал. 3 ЗЕТ е бланкетна, т. е. препраща към конкретно законово правило, което следва да урежда реда и основанията за предоставяне на търсената информация от оторизираните органи. В Закона за електронна търговия не са посочени случаи и не е установен ред, по който доставчикът на услугата предоставя информация относно получателя на услугата и дейността му. Съгласно чл. 1, ал. 4, т. 2 ЗЕТ, разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани със защитата на личните данни, включително в областта на електронните съобщения. Съдържанието на данните, поискани с оспореното разпореждане са: информация от регистрацията, свързани с електронни пощенски кутии (алтернативен e-mail адрес) относно потребителя, регистрирал и ползвал посочената електронна пощенска кутия; логове за периода от 07.07.2015 г. до момента (01.12.2015 г.), т. е. насочени са към установяване потребителя, който е регистрирал и ползвал посочената електронна пощенска кутия. Информацията, свързана с електронната поща се отнася до данните, необходими за регистрация на електронна поща като електронно средство за съхранение и пренос на електронни съобщения, с оглед установяване на потребителя на електронната поща. Решаващият съд правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от ЗЕТ и е приел, че разпореждането изисква предоставянето на информация, която представлява лични данни, които са защитени със закон. Искането на информация от регистрацията на потребителя на електронната поща не визира ясно какви точно данни трябва да бъдат предоставени. Видно от публично достъпната информация на интернет-сайта на дружеството, за регистрация на електронна поща се изисква посочване на желан email адрес, парола, пол и рождена дата, съгласие с общите условия на дружеството и разрешение личните данни да бъдат съхранени и обработвани. Достоверността на исканите лични данни не е гарантирана, т. к. е в зависимост от волята на лицето, което подава заявката. В тази насока е и позицията на процесуалния представител на полицейския орган в представената писмена защита пред първата инстанция. Логовете са данните за датата, часа и продължителността на връзката, идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се предоставя за негово крайно устройство. В представените писмени бележки по делото от административния орган, чрез процесуалния му представител, изрично се сочи, че целта на изисканата информация е IP адреса на потребителя на електронната пощенска кутия, който представлява 32-битово число, което идентифицира компютъра, свързан към интернет за целите на комуникацията. IP адресът следва да се разглежда като информация, съставляваща лични данни във всички случаи, в които позволява пряка или непряка идентификация на потребител - физическо лице и във всички случаи представлява информация от личен характер, която следва да се обработва при наличие на поне едно от условията на чл. 4 от ЗЗЛД - арг. Становище на Комисията за защита на личните данни с рег. № 1659/07.04.2011 г. от 02.05.2011 г. относно искане с вх. № 1659/07.04.2011 г. от зам. директора на ГДБОП във връзка с приложението на Закона за защита на личните данни. В оспореното разпореждане не се съдържат конкретно правно основание, на което се иска предоставянето на данни, насочени към идентифицирането на потребителя на електронната поща, както и фактически основания, обосноваващи необходимостта от издаване на акта по чл. 64 ЗМВР. Позоваването на разпоредбите, които уреждат правомощията на полицейския орган и на бланкетния текст на чл. 16, ал. 3 ЗЕТ не удовлетворява законовото изискване за посочване на фактически и правни основания за събиране на информация за потребителя на електронната поща. Предвид характера на информацията, предмет на оспореното разпореждане, решаващият съд е приел, че при искане от компетентния орган за предоставянето й, следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за електронните съобщения относно реда и основанията за предоставянето й. Този извод правилно е обоснован със съпоставка на изисканите данни и съдържанието на данните, за които в ЗЕС е предвиден специален ред за предоставянето им. Съдържанието на данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1 - 6, за които е приложим специален ред за предоставянето им, е определено в чл. 251и от ЗЕС. Съгласно чл. 251и, ал. 2, т. 3, данните за идентифициране на дата, час и продължителност на връзката за интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония са: дата и час на влизане и излизане в/от услугата интернет достъп, основаващи се на определена часова зона, заедно с IP адреса, динамичен или статичен, определен за връзката от доставчика на услугата интернет достъп, и идентификатора на абоната или потребителя, дата и час на влизане и излизане в/от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основаващи се на определена часова зона. Административният съд правилно е приел, че изисканите от административния орган данни за логовете всъщност касаят данните по чл. 251б, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения, необходими за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката. След като търсените данни са от категориите по чл. 251б, ал. 1 ЗЕС, компетентният орган е длъжен да ги изиска от субектите, които са длъжни да ги съхраняват, при спазване на реда и условията на специалния закон. Другото виждане означава да се преодолее нормативният регламент, създаден за да гарантира правата на потребителите на електронни услуги - данните, които се създават, обработват и съхраняват от предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги да се предоставят на оправомощените органи само при изрично предвидените ред и условия в специалния закон. Доводът, че дружеството - адресат на оспореното разпореждане не предоставя електронни съобщителни услуги по см. на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС, не е достатъчен да обоснове тезата за законосъобразност на административния акт. Както се посочи по-горе, полицейският орган е длъжен да мотивира разпореждането си като посочи законовият ред, правното и фактическо основание, за получаване на изисканите данни. Ако предприятието няма задължение да съхранява информация от категорията на данните по чл. 251б ЗЕС по правилата на ЗЕС и да я предоставя по реда на този закон, изискващият орган е длъжен да посочи нормативният регламент за това задължение. Основателно е позоваването на ответника по касация на Решението от 8.04.2014 г. на Съда на Европейския съюз, разширен състав, по съединени дела С-293/12 и С-594/12, съгласно което националната уредба трябва да съдържа надеждни и убедителни гаранции, че няма да се допуснат злоупотреби както от страна на търговците (предприятията), предоставящи съответните услуги, така и от държавните органи, имащи достъп до генерираните трафични данни, чрез създаване на процесуални и материалноправни условия за предоставяне на достъп до данните. На национално ниво, конституционният стандарт също изисква всяко ограничение на основни права на гражданите да е уредено със закон и включва не само основанието, но също така органите и процедурите, по които ще се изпълнява ограничителната мярка - решение № 2 от 12.03.2015 г. по к. д. № 8/2014 г. на Конституционния съд. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника пред касационната инстанция следва да се заплатят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 680 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Възражението на касационния жалбоподател, чрез процесуалния му представител, за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на оспорването.