Определение № 362 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 382/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от К. Т. Т. срещу определение № 176 от 14.04.2009 г. по гр. д. № 320/09 г. на Окръжен съд гр. Д.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата Т. Е. Т., Д. Е. Т. и Р. Т. Т. оспорват същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото че с решение № 9 от 08.08.2008 г. по гр. д. № 2273/00 г. Районен съд гр. Д. е отхвърлил предявените от К. Т. искове по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Решението е било съобщено на К. Т. на 01.09.2008 г. чрез неговия процесуален представител адвокат Б. С разпореждане от 26.09.2008 г. съдът е приел, че подадената от касатора на 16.09.2008 г. е просрочена и е върнал същата. На 14.10.2008 г. адвокат Б е депозирал молба за възстановяване на срока за обжалване на решението поради наличие на особени непредвидени обстоятелства. Приложил е писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца. С определение № 300 от 29.12.2008 г. първоинстанционният съд е отказал да възстанови пропуснатия срок, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението. Приел е, че представените писмени доказателства не са основание за възстановяване на срока. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Поставеният в жалбата въпрос касае приложение на разпоредбата на чл. 37 ГПК /отм./ и конкретно за тълкуване на понятието „особени непредвидени обстоятелства”. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. С оглед заявеното основание и приложената съдебна практика, няма основание за допустимост на касационното обжалване. Обобщено, в приложената съдебна практика е прието че в производството по чл. 37 ГПК /отм./ е необходимо страната да установи наличието на особени, непредвидени обстоятелства, станали през течение на този срок както и че поради тяхното настъпване е пропуснала да извърши своевременно дадено процесуално действие. Такива особени непредвидени обстоятелства са природно бедствие, внезапно тежко заболяване, военно положение и др. събития, които не могат да се предвидят и да се преодолеят от волята на страната. Цитираната съдебна практика не е в противоречие, а напротив, тя е в подкрепа на изводите на въззивния съда, че представените доказателствата сочат за наличие на хронични заболявания и не са основание за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37 ГПК /отм./. Тъй като няма противоречиво решаване на въпроса, няма основание касационната жалба да бъде допусната до разглеждане. Водим от горното, съдът