Определение № 10631 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2024 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 от АПК. Образувано е във връзка с Определение №5936 от 15.08.2024г. на състав на Административен съд – Бургас по адм. дело №1361/2024г. по описа на този съд, с което е повдигнат спор за подсъдност по повод жалба на О. М. като майка на детето А. срещу Заповед на Директор ДСП – Созопол от 09.07.2024г. Производството пред Административен съд – Бургас е било образувано във връзка с прекратително определение от дата 12.08.2024г. по адм. дело №7727/2024г. на Административен съд – София град(АССГ), който е изпратил жалбата на М. на Административен съд – Бургас, по подсъдност. Настоящият тричленен състав на ВАС на РБ намира за установено следното. За да прекрати производство пред него, състав на АССГ е приел, че въпреки общото правило, са налице определени специфики, поради което и с оглед особеностите на случая, вкл. търсената бързина, ефикасност и достъпност на правосъдието, както и с оглед защита интересите на малолетното дете А., спорът следва да се разгледа именно от съда по настоящия адрес на жалбоподателя, където е и седалището на органа, издал акта. От своя страна съставът на Административен съд – Бургас, получил делото, приел, че е налице хипотезата на чл.133 ал.1, изр. второ АПК, при която и когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – София град, поради което и изпратил спора за разглеждане на последния съд. Този състав на ВАС намира, че следва да се споделят изводите, направени от състава на АССГ, които настоящият състав вече е застъпвал(така Определение №11496 от 23.11.2023г. по адм. дело №10749/2023г. и Определение №100 от 08.01.2024 г. по адм. д. № 12037/2023 г., VI о. и двете по по описа на ВАС на РБ). За пълнота следва да се посочи, че законовият текст на нормата на чл.133 ал.1,изр. второ АПК изисква посоченият в акта адресат да има постоянен адрес в чужбина(а не да няма такъв в България), което в случая не е доказано, а само е предположено от състава на Административен съд – Бургас на база установеното, че лицето не е български гражданин. В случая императивното изискване е лицето да има постоянен адрес в чужбина, за което обаче няма никакви обективни данни. При това положение следва да се отчете наличието единствено на настоящ адрес в страната на М., поради което именно по него следва да се определи и местната подсъдност на спора. В тази връзка съдът споделя изцяло изводите в определението на състава на АССГ, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. По тези съображения и на основание чл135 ал.4 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение