Решение № 5976 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД "Митница Варна", срещу решение 5065/25.07.2023г., постановено по адм. дело 4708/2023г. на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на А. В. П. решение 32-159814/27.04.2023г. към ДВС 22BG002007002761U4/10.09.2022г., издадено от директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразно спазване на процедурата предвидена в чл. 24, бук. ж от Регламент /ЕС/ 952/2013 относно прилагането на чл. 23, т. 4 от същия Регламент, а така също и по отношение проведено производство по реда на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ. Оспорва изводите на съда, че митническите органи не са положили достатъчно усилия надлежно да уведомят посочения в коносамента украински гражданин. По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на оспореното решение на АССГ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Прилага писмено становище. Ответникът А. П., чрез процесуален представител, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение в депозиран писмен отговор и в проведеното о. с. з. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС София-град е законосъобразността на решение 32-159814/27.04.2023г. към ДВС 22BG002007002761U4/10.09.2022г., издадено от директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници, с което на основание чл. 198, пар. 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в полза на държавата е отнет лек автомобил марка Фолксваген Тигуан по цитираната декларация за временно складиране - статия 46 и е постановена продажба. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. П. гражданин на Украйна е закупил чрез търг употребяван автомобил с държава на произход САЩ. Корабът превозващ автомобилът не акостирал на предвиденото за това пристанище в град Одеса, поради наличието на морски мини в района и стоката била разтоварена на пристанището на град Поти Грузия, от където пристигнали на Митническо пристанище Варна, декларирани от Параходство "Български морски флот" като "несъюзни стоки" за временно складиране. В срока за временно складиране, изтекъл на 27.07.2023г., никой не предприел действия по отношение на автомобилът, в резултат на което била назначена комисия, която да проведе оглед. Комисията достигнала до заключение, обективирано в констативен протокол от 16.03.2023г., че автомобилът има търговска стойност и би могло да бъдат реализирани приходи от продажба му. На 20.01.2023г. по електронната поща А. П. подал заявление до административния орган, че той е получател на процесния автомобил и иска да го получи след заплащане на съответната "глоба". Било му отговорено, че срокът за митническо оформяне по отношение на автомобилът е изтекъл на 27.07.2023г. и не може да бъде удължаван, поради което се изисква от митническите органи да предприемат необходимите мерки за разпореждане със стоките. В резултат на всичко гореизложено било издадено оспореното решение, с което е постановено отнемане в полза на държавата и продажба на процесният лек автомобил марка Фолксваген Тигуан, предмет на спора. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. Според решаващия състав, митническият орган не е положил необходимите усилия да уведоми лицето преди да вземе решение, което е неблагоприятно за него. Съдът е установил, че в хода на проведената процедура било уведомено единствено Параходство "БМФ" АД, което отговорило, че в качеството на превозвач е изпълнило своите ангажименти, свързани с транспортиране, уведомяване и деклариране на товара. Доказателства обаче, че получателят на стоката е уведомен или е направен опит да бъде издирен липсват по делото, което според съда е довело до издаване на оспореното решение при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. На следващо място в решението е посочено, че административният орган не е съобразил и изискването за оценка на понятието "Специфични случаи" ситуации, които не са рутинни и при които задължително се налага приложението на чл. 24, буква "ж" от Регламента, тъй като войната в Украйна е форсмажорно обстоятелство и е следвало да се определи Комисия, която да прецени следва ли да се приложи чл. 23, т. 4 от Регламента. Решението е правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания са за нарушение на материалния закон и са неоснователни. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно спазили ли са митническите органи правилата за уведомяване на украинския гражданин. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е положил нужните усилия да издири получателя на процесният автомобил и да го уведоми за предприетата процедура по отнемане в полза на държавата. Същото представлява нарушение на чл. 8 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от 24.11.2015г., вр. с чл. 22, § 6 от Регламент ЕС/ 952/2013, приложим на основание чл. 29 от същия Регламент. Цитираните норми уреждат процедурата по съобщаване за предстоящото издаване на неблагоприятно решение, ведно с мотивите, на които ще се основава последното, както и документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище. В случая правилни са изводите на съда, че митническият орган не е положил никакви усилия да издири украинския гражданин, като нито се е свързал с грузинската фирма, която е била посредник за вноса, нито е използвал други способи да събере необходимата информация, за да установи получателя на стоките. Видно от доказателствата по делото не е съобразен и фактът, че войната в Украйна се явява форсмажорно обстоятелство, което обективно е затруднило А. П. да изпълни задължението си митнически да оформи стоката. Видно от декларацията, съдържаща се в доказателствата по делото касационния ответник не е знаел, къде се намира закупения от него автомобил до януари 2023г. Налице са данни, че П. е положил усилия да изпълни задълженията си като се е свързал с митническата администрация, когато е разбрал къде се намират процесните автомобили и е упълномощил лице, което да извърши необходимите действия. Въпреки това митническият орган е подходил формално като е продължил процедурата по издаване на решение, с което в полза на държавата да бъдат отнети процесните автомобили, основавайки се на тезата, че срокът за митническо оформяне не може да бъде удължаван, поради което следва да се разпореди със стоките. В случая не е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и не е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок, което безспорно е довело до нарушаване на правото на изслушване. Чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiеn, т. 30 и т. 31 и цитираните там решения). Според практиката на СЕС, възприета от ВАС, съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. В случая ако беше извършено надлежно уведомяване административното производство е можело да доведе до друг резултат, предвид което липсата на извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и липсата на дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок, е довело до нарушаване на правото на изслушване, съответно представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание обосноваващо незаконосъобразност на оспореното митническо решение, без касационната инстанция да излага доводи и по отношение нарушението на материалния закон. Следва да се посочи, че между същите страни е налице вече произнасяне на ВАС, по идентични факти, с решение 2596/06.03.2024г., по дело 9381/2023г. По така изложените съображения решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за разноски по делото в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 1 500лв. е неоснователна, тъй като не са представени доказателства относно приложимостта на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По делото са приложени списък за разноските и договор за безплатна правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съгласно който довереникът ще осъществява процесуалното представителство безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, тъй като доверителят е материално затруднен. Страните изрично са се договорили, че договорът има сила пред АССГ, както и по свързаното с делото производство по искане за спиране на предварителното изпълнение пред Агенция Митници и структурите й. Липсват представени доказателства обаче, че са налице договорености адв. Станимиров да оказва безплатна правна помощ и пред касационната инстанция. Такива не се установяват и от приложеното по делото пълномощно, в което липсва клауза, че оказваната правна защита е в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно трайната практика договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, което в случая не е сторено, с оглед на което за ответника не се следват разноски.