Определение № 654 от 04.10.2011 г. на ВКС по д. № 550/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5796 от 20.VІ.2011 г. на застрахователя [фирма]-С., подадена против определение № 139 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 10.VІ.2011 г., постановено по т. д. № 498/2011 г., с което е била оставена без разглеждане касационната жалба на това д-во срещу въззивното решение № 82 на СГС от 14.ІІ.2011 г. по гр.д. № 8588/10 г. Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното определение на ВКС в нарушение на процесуалния закон, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия негов тричленен състав за продължаване на процесуалните действия в образуваното пред него пр-во по чл. 288 ГПК. Инвокирани са доводи, че според разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г.) заварените висящи пр-ва следвало да се разглеждат „по досегашния ред”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Р. Ч. Д. от С. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността на изложеното в нея оплакване за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС. Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред ВКС пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на застрахователя [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разледана по същество същата е неоснователна. Стриктното тълкуване на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от същата дата) налага извод, че „по досегашния ред” се разглеждат само висящите пред съответната инстанция производства. Ако същият процесуален закон бе заварил образувано вече пред ВКС касационно пр-во по обективно кумулативно съединените осъдителни искове на застрахователя срещу Д. с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ и съответно по чл. 86 ЗЗД, последното не би следвало да се прекратява само в случай, че обжалваемият интерес по всеки един от тях бе над законоустановения минимум от 1 000 лв. В процесната хипотеза обаче неприложим е дори и съществувалият до 21ХІІ.2010 г. процесуален ред, след като се констатира, че не е бил налице изискуемият от чл. 280, ал. 2 ГПК (в първоначалната редакция на този текст към ДВ, бр. 59/2007 г.) обжалваем интерес по всеки един от тези два осъдителни иска. С оглед изложеното и по аргумент за по-силното основание, черпен на плоскостта на последния от цитираните процесуални текстове, атакуваното с настоящата частна жалба прекратително определение на ВКС е правилно /законосъобразно/ и затова ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение