Определение № 566 от 14.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1288/2017 г.

Подадена е молба от [фирма] /н/ на осн. чл.253 ГПК за отмяна на определение № 371/20.07.2017г. на по ч.т.д. № 1288/2017г. на ВКС, I т.о. В молбата се излагат съображения, че производството по делото не е образувано по частна жалба срещу определение по чл.638, ал.3 ТЗ, поради което и това производство не подлежи на спиране на осн. чл. 292 ГПК. Настоящият състав на ВКС констатира следното: Производството по ч.т.д. № 1288/2017г. на ВКС, I т.о. е образувано по частна жалба на „Р. /Б./“ ЕАД против определение № 36/0703.2017г. по в.ч.т.д. № 48/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба от банката срещу определение № 56/16.01.2017г. по т.д. № 105/2016г. на ОС-Плевен. С последното е било отменено на осн. чл.253 ГПК вр. чл.621 ТЗ определение от 05.08.2016г. постановено по реда на чл.638, ал.3 ТЗ по молба на банката за разрешаване продължаването на производството по изпълнителни дела за събиране на вземанията на молителя в качеството му на обезпечен кредитор спрямо длъжника [фирма] / н/ по силата на учредени в полза на банката договорни ипотеки по отношение на недвижими имоти, собственост на несъстоятелния длъжник. С определение № 371/20.07.2017г. по ч.т.д. № 1288/2017г. на ВКС, I т.о. на осн. чл.292 ГПК е било спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС с оглед въпроса, по който е образувано тълкувателното дело: Подлежи ли на обжалване определението по чл.638, ал.3 ТЗ ? Предвид изложеното съставът на ВКС прави следните правни изводи: В обжалваното определение на ВтАС е прието, че определението по чл.253 ГПК, с което се отменя определение по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като не подлежи на обжалване самото определение по чл.638, ал.3 ТЗ. Следователно релевантен за разглеждане от настоящата инстанция по повод на подадената частна жалба въпрос е именно посоченият по-горе и попадащ в обхвата на тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС. Всички наведени в молбата от 27.11.2017г. доводи за отпадане на правните последици на определение от 05.08.2016г. по т.д. № 105/2016г. на ОС-Плевен, постановено на осн. чл.638, ал.3 ТЗ, предвид фазата на развитие в конкретния казус на производството по несъстоятелност нямат отношение към преценката по чл.292 ГПК. Освен това в случая пред ВтАС е било обжалвано определение по чл.253 ГПК, с което се отменя определение по чл.638, ал.3 ТЗ. На осн. чл.277 ГПК частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Спирането на частно производство пред ВКС по чл.292 ГПК препятства възможността да се разгледа частната жалба срещу акта на ВтАС, но не и изпълнението на определението по чл.253 ГПК. С оглед на изложеното молбата за отмяна на определението по чл.292 ГПК се явява неоснователна. Предвид което, състав на Първо отделение на ВКС